Фразата „Пътят за Харвард започва от Несебър“ е заглавие на популярен очерк (интервю), написан от известния несебърски журналист, публицист и писател Максим Момчилов, посветен на световноизвестния български астроном проф. Димитър Съселов.
– Проф. Съселов, малцина са българите, които имат научна кариера, отвела ги в Харвардския университет. Как стигнахте до там?
– В момента съм професор в катедрата по астрономия в Харвардския университет, на която съм и заместник-директор. Но начална точка на пътя към науката започна от Несебър. По-точно от несебърското училище, където участвах в кръжока по астрономия, след това през английската езикова гимназия в Бургас и факултета по физика в СУ „Св. Климент Охридски” – София. Оттам през Торонто в Канада, защитих докторат и така стигнах до Харвард, където от няколко години съм професор.
– Така разказана, Вашата кариера изглежда твърде обикновена.
– Ами, не съм си поставил за цел да ставам професор в Харвард. Можех да работя в Слънчев бряг, но съдбата реши друго. Още преди ученическите години придобих навика да наблюдавам звездите.
По-късно проф. Николов в университета насърчи астрономическите ми занимания. Тогава като студент написах една статия, която беше публикувана в чуждестранния специализиран печат. Тя пък предизвика интереса на проф. Пърси от катедрата в Торонто.
Канадците поискаха да ме привлекат, но тогава в средата на 80-те години това бе трудно осъществимо. Все пак канадците се оказаха търпеливи, междувременно дойде 10 ноември 1989 г. и аз се сдобих с виза за Канада.
Въпреки че в София вече бях защитил дисертация, в Канада се наложи да се явя на изпит за втори докторат. По време на подготовката научният ми ръководител, който е завършил в Харвард, ми препоръча да се насоча натам. Явих се на конкурс, а по-късно бях избран за професор.
– Има ли нещо по-високо от Харвард за един астроном от Вашата класа?
– Ако този разговор беше воден преди 10 години, бих отговорил, че няма. Но човек е устроен така, че като стигне донякъде, иска да изкачи следващия връх. Наистина това е един от най-добрите университети в света с великолепна научна база, в която един учен може да си постави още по-високи цели.
– Само с научна дейност ли се занимавате в Харвард?
– Аз вече споменах, че съм заместник-директор на катедрата – длъжност, равностойна на заместник-декан в България. Преподавам курсове по астрономия както на първокурсници, така и за дипломанти и аспиранти.
Студентите са като тези по целия свят. Някои са много амбициозни, но има и посредствени. Българските студенти в Харвард по нищо не отстъпват на връстниците си. В катедрата по астрономия, а и в другите факултети общият им брой е около 30. Те са организирани в български клуб, на който съм спонсор. Сбирките ни са всеки месец.
– Вие казахте, че българските студенти не отстъпват на колегите си зад океана. Бихте ли казали нещо повече за плюсовете и минусите за нашето образование, сравнено с тамошното?
– Аз смятам, че все още имаме много средно образование. Колегите от американски и канадски университети са ми споделяли, че българските кандидат-студенти са не само много добре подготвени, но и много успешни при дипломирането си. Моите впечатления са същите.
В САЩ критерият за образованост /за учащи/ е от броят студенти на глава от населението. Ако той се приеме за валиден в България, нашата страна по нищо не отстъпва на американците или произволно взета европейска държава. Друг е аспектът за подготовката на студентите и тяхното усъвършенстване като специалисти след това.
Всичко това изисква богата база, лаборатории и др. ресурси, които България не може да си позволи. И не само тя. Икономическото могъщество на САЩ им позволява да привличат, така да се каже, цвета на научните дейци от цял свят.
– Вие сте изграден учен със собствен стил. Екипното или индивидуалното начало предпочитате в науката?
– До голяма степан науката се движи от силни индивидуалности. Моите научни занимания са теоретични и това предопределя за мен индивидуалното начало. Екипите, с които работя – млади научни работници и аспиранти, са няколко, оформят се като индивидуалисти. По-рано или по-късно те намират своята пътека в науката.
– Харвардският университет, който се намира в Кеймбридж, Бостън, е в близост до Масачузетския институт по технологиите. Какви са предпочитанията на съвременните кандидат-студенти към предлаганите специалности?
– Съществуват специалности, към които има традиционно голям интерес. Например, право, публична администрация, икономика, медицина. Образованието е държавен приоритет. За него не само много се говори, но се отделят и огромни средства. Доколкото знам 8 % от брутния вътрешен продукт, което е около 400 млрд. долара, за около 60 млн. е за ученици и 4,6 млн. за учители.
– Вие си бяхте в България по случай 120-годишнината на първото българско училище в Несебър. Какво е вашето пожелание към сегашните им ученици?
– Пожелавам и кураж да изявят талантите си, да продължат да учат това, което им е най-близо до сърцето, за което има талант. Тогава нито хоризонтът на небето, нито бездънността на морето ще ги спрат.
Интервю на Максим Момчилов, 2003 г.
