Думата ми е за просъществуването на несебърския вестник. „Слънчев бряг /прес” в продължение на 65 години се е развивал в състоянието на продължаване на съществуването, преживяването /или оцеляването/ на даден обект, субект, идея или явление в рамките на периода от времето. В продължението на този период преодоляването на препятствия, преживяване и съхранение на вестника преминава през: оцеляване, пребъдване, продължаване, запазване, преживяване.
Несебърският вестник е и в потока на времето като огледало на част от епохата, запечатващо миговете, които бързо отминават, но остават памет за хората. За тях вестникът спира мига, времето тече безжалостно, но словото остава след нас.След тях носят новини за деня, описват духа на своето време, пазят историята жива.
Ако си припомним максимата: „Времето е във вестника и вестникът е във Времето”, фактически ние градим времето, времето променя нашия свят, а вестникът е нашият белег в него.
Тази максима може да се свърже с философията на пресата, историята и българския контекст, изразяващи двупосочната връзка между настоящето /времето/ и печатната дума /вестника/.
Структурираното обяснение на този парадокс е, че вестникът е във времето, в него улавя духа, събитията и емоциите на конкретния ден, той се ражда в определен исторически момент и остава негов документ, но старее бързо, защото новините от днес утре вече са история.
Все пак оформянето на вестникът не просто съобщава фактите, а съпреживява и създава дневния ред на обществото. Начинът, по който се представят новините, променя възприятието на хората за духа.Прочитайки стария несебърски вестник, ние буквално „възкресяваме“ и преживяваме миналото време отново. Вестникът е огледало на епохата си, запечатано на хартия, но той е и активен участник в историята, който променя мисленето на хората.
Можем да добавим, че вестникарят като хроникьор записва ежедневните събития, войните, откритията и кризите.Времето е като двигател тъй като всяка епоха променя формата, езика и ролята на печата. Едното не може да съществува без другото в динамичния обществен живот.
Да си даваме сметка, че пресата във времето не просто отразяват реалността. Те я подреждат, оценяват и насочват общественото внимание. Времето „живее“ в страни ците чрез водещите новини, тревогите на хората и техните надежди. Вестникът дава форма и смисъл на хаоса на ежедневието.
Връзката между вестника и времето е вечна и двупосочна. Докато времето ражда събития, вестникът ги превръща в памет за бъдещите поколения. Те отлитат и се превръщат във всепоглъщаваща вечност.
А просъществуването на вестника ще продължи. Ще се явят нови вестници и вестникари. Ще се напише нова статия в несебърския вестник.След това ще съберат материалите за новия вестник. В този инфомасив човек е част от времето. Както в онази максима: „Времето е във вестника и вестникът е във Времето”.То е в теб и ти си в него. Обичаш времето, защото то е част от теб, защото си човек. А хората са принудени да обичат това, което наричат свое.
