Всяка година на тази дата 19 август се празнува годишнината от Преображенското въстание в местността „Петрова нива” под патронажа на президента на Република България, и този път пак ще се случи.
На 6 /19 август се навършват 123 години от Преображенското въстание в Лозенградско и Одринско.Това е най-голямото и най-мащабното въстание заедно с Илинденското в историята на българския народ.Техният пример на саможертва за българското ще остане като неугасващ спомен и ще се предава от поколение на поколение,това пише Павел Павлов – потомък на преображенци от Странджийския край. В ранните часове на 6 август 1903 г. по всички високи върхове на Странджа планина горят огньове и възвестяват началото на Преображенското въстание – там по върховете са водачите на въстанието: Михаил Герджиков, Стамат Икономов и Лазар Маджаров заедно с войводите на смъртните дружини и четниците. За всичко това разказва Павел Павлов.
На 6 август по нов стил /19 август по стар стил / се навършват 123 години от Преображенското въстание. На 28 юни 1903 г. в местността „Петрова нива” край с. Стоилово, Малкотърновско е насрочен конгресът на Преображенци, който трае 4 дни и взема следните решения:
1. Избира главно боево тяло, което да ръководи въстанието в състав: Михаил Герджиков – главнокомандващ и членове: капитан Стамат Икономов и Лазар Маджаров.
2. Главното боево тяло ( ГБТ ) да определи деня на въстанието – 6 август, Преображение Господно.
3. Избира за главен воевода на всички чети Георги Кондолов ( дядо Жельо ).
4. Разпределя районите на четите и определя техните воеводи и подвоеводи.
Михаил Герджиков, Стамат Икономов, Лазар Маджаров, Георги Кондолов
Разделят терена на действия на райони и определят воеводи и подвоеводи на всеки. Почти на всяко село има образувана смъртна дружина и е избран воевода. На конгреса се чуват гласове да не се вдига въстание сега, най-вече от Стоян Камилски от района на гр. Мустафа Паша /Свиленград/, понеже хората не са готови, но те са отхвърлени от конгреса. Конгреса решава ГРБТ да определи датата на въстанието.И то решава да бъде 6/19 август на Преображение Господно.
Сн.1-3: Група делегати и четници на конгреса пред колибата „Петрова нива” Знакът ще бъде – възпламенена бомба на вр. Китка, където ще бъде Герджиков. На 5/18 август вечерта всички части и воеводите са по високите баири на Странджа в очакване на началото. На Махиада е Стамат Икономов, на връх Марковец е Лазар Маджаров. Чети са разположени и по другите високи баири на Странджа планина. На връх Циганка, връх Свети Илия, Караманбаир и др. Когато рано сутринта на 6/19 август бомбата избухва на връх Китка по всички други баири са запалени огньове, които възвестяват началото на въстанието.
Обявяването на Преображенското въстание пред колибата на „Петрова нива”, а възстновяването на колибата е към 1968 г.
Всички четници са превъзбудени, радостни и в настроение – готови за бой с омразния тиранин. Запяват песента „Българе, глава вдигнали“. Кога е създадена песента, кой я е сътворил никой не знае и до днес, но тя е любимата песен на въстаниците при избухването му. Само за броени часове четниците освобождават селата, където няма аскер и само за ден там където има. Още в първият ден обаче въстаниците дават свидна жертва.
Четата на Михаил Герджиков
Смъртно ранен е воеводата Георги Кондолов в родното му село Паспалово. Желанието му е да го убият, за да свършат мъките му. Завещава им да продължат делото – „Проклети да сте, ако не продължите делото да край!“ Хвърлят жребий кой да го довърши, да сложи край на мъките му. Пада се на най-младия четник /Димитър Желязков/ Македончето. Той със сълзи на очи, обърнат настрани от упор и с думите „Почивай воеводо!“ го довършва. Погребват го на Паспаловската могила, заличават гроба му, играят хоро отгоре му и го покриват със сухи листа. Това е желанието на воеводата Георги Кондолов. /Дядо Желю/ и те го изпълняват.
Така си отива най-обичания и най-тачен воевода в Странджата. Продължават и прогонват омразния тиранин. Радостта и възторга са неописуеми, всички се прегръщат, пеят и играят. Народът ликува – тиранинът е смазан. Уплашен и избягал. Но това опиянение трае само 20 дни, до 25-ти август.
Само за два дни омразният тиранин е прогонен от Странджа планина и народът ликува и празнува своята свобода. Цели 20 дни на радост, емоции, трепети и надежда за Преображенци да бъдат свободни и щастливи. Турското правителство не предприема никакви действия срещу въстаниците през тези дни. Цари измамно спокойствие сред въстаниците и народа. ГБТ не казва на въстаниците какво да направят за самоотбрана. Ръководителите на въстанието много добре знаят, че нямат никакъв шанс срещу редовната турска армия, която е добре обучена въоръжена с модерно оръжие и топове. Но не казват нищо на смъртните дружинки и хората – оставят ги да се радват и празнуват победата над поробителя. И така Странджанската комуна просъществува 20 дни.
Одринския валия Ариф Паша известява до султан Абдул Хамид за случилото се в Странжанско и на 25 август Шукри паша с 40 000 армия, Садък паша с 30 000 армия-башибозук-цигани и манавя и Исмаил паша с 30 000 арнаути атакуват позициите на въстаниците и ги разбиват.
Въпреки, че всички се бият до последната капка кръв и показват завиден героизъм, заплащайки с живота си, няма как да устоят на превъзхождащия ги противник, който използва и топове. Смъртните дружини защитават селата си до края на силите си и водят сражения до последно, но са разбити. Идва краят на Преображенци.
Башибозук, цигани, манавя и арнаути влизат в селата на Странджа. Грабят, изнасилват, отвличат, убиват и палят всичко, което им се изпречи. Накъдето и да погледне човек се виждат трупове на мъже, жени, старци и невръстни пеленачета и деца, съсечени от турския ятаган. Жени и девойки пищят и плачат, изнасилени и разкъсани от турските пълчища. Каква трагедия, каква гибел и покъртителна картина в селата на Странджа! Запалени са 66 села, горят 2700 къщи. Общо за Илинденско-
Преображенското въстани е са опожарени 201 села; 12440 са изпепелените къщи; 4694 са изклани и живи изгорени – мъже, жени, старци и деца от мирното население; 3122 жени и моми са изнасилени; 176 са пленени и отвлечени; 70835 души са останали без дом; близо 1000 въстаници са убити. Такава е в цифри трагедията от Илинденско – Преображенското въстание.
След този погром 20 000 души потеглят от Странджа към свободна България. В горите на различни места се събират по няколко хиляди души – многобройни кервани от хора и добитък, охранявани от въстаниците вървят към границата. Отиват към неизвестното – тъжни, уплашени, умислени. Вървят през гори и долини, взели само по някоя дрешка за децата и бохча с храна за ден-два. Идват в България с надеждата, че тя ще ги приюти подобаващо топло и радушно и ще стопли сърцата им.
Но нека видим дали е така и какво пише нашата и чужтата преса за това време. Струпаха се бежанци в Бургас, Айтос, Карнобат и в много села. Търсеха утеха и опора от всеки, подал им ръка. Настаняваха се без претенции, където им посочат в порутените и изоставени къщи, кошари и навеси. Сами си правеха колиби от пръти, измазваха ги с кал отвън и вътре и веднага се настаняваха там. Много от майките водеха по 5-6, дори 10 деца. Имаше и пеленачета, останали сираци, без бащи, убити от турците, пише българската преса.
В България пристигат кореспонденти от чужбина. В английския в. “Дейли график“ полковник Маси пише: “ Останали са само дрехите им по гърба и то дрипави, изцяло скъсани. Две трети са жени, а има и рояци от бебета и малки деца. Всички те плачат и казват, че мъжете им са избити, а щерките им са изнасилени и отвлечени. Мнозина от тях са болни ивсички с отчаяни“. Външните кореспонденти са потресени от жестокостта на турската армия. Чутото от бежанците ги разплаква и те зоват Европа за помощ, която не закъснява.
Българското правителство почти нищо не прави за тракийските бежанци. Хора, свързани с делото като Георги Минчев ( Мрачний ) и др. неуморно и денонощно търсят начин да устроят бежанците, но не и държавата майка. България и до ден днешен остава мащеха за бежанците от Тракия, къщи, земи, гори и добитък, спасявайки живота си, бягайки от турския ятаган. Нека бъде добра както намери земи и пари за Добруджанските българи, дошли от Румъния и за Македонските българи, дошли от Македония през 20-те години на миналия век, а и за всички пострадали от комунизма, на които даде през 1990-1995 г. по 50000 лв. Време е да даде и на тракийци, а не да се оправдават с Турция, че тя ще заплати само на тези, които имат нотариални документи ( оказа се, че те са само 10% от всички тракийци, дошли в България ).
Измина повече от век, господа управници! До кога ще чакат тракийци? 123 години изминаха от подвига на Преображенци. Хиляди хора-герои измряха в името на България – за нейната цялост и просперитет. Нека на Преображение Господно отдадем почит и признание на героите от Преображенското въстание. Ние, Вашите наследници няма да Ви забравим! На този ден винаги ще свеждаме глава пред Вашия подвиг и ще запяваме любимите Ви песни „Българе глава вдигнали“ и химна на Странджа „Ясен месец веч изгрява“. _________________________________________________________________________
* Павел Павлов е потомък от странджаския край, живеещ в Несебър.Той е от тези, който пише за Преображенското въстание в Лозенградско и Одринско.Това е най-голямото и най-мащабното въстание заедно с Илинденското в историята на българския народ.Техният пример на саможертва за българското ще остане като неугасващ спомен и ще се предава от поколение на поколение.Павлов е издал и двете си книги: „История на село Горно Ябълково. От траките до наши дни“ ,изд. през 2013 г. и „За родовата памет на село Горно Ябълково”,изд.2023 г. Българе глава вдигнали
Българе глава вдигнали, българе е комикькъето,
българе и комикькъето,
с царя бой да се бият..
С царя бой да се бият,
царство да му превземат,
царството да му превземат,
царството и столнината.
Бре де ги чули разбрали,
пустите гърци проклети,
пустите гърци проклети,
тия мазмана * писаха.
Тия мазмана писаха,
та я на царя пратиха,
та я на царя пратиха,
на царят на цар Мурата.
Царю, ем чул ле си,
царю еми разбрали,
какво е чудо станало,
българе глава вдигнали.
Българе глава вдигнали,
българе и комикькъето,
българе и комикькъето,
с тебе бой да се бият.
Със тебе бой да се бият,
със тебе доуш да се правят,
със тебе доуш * да се правят,
царството да ти превземат.
Царството да ти превземат,
царството и столнината,
царството и столнината,
царят ми нищо не рече.
Царят им нищо не рече,
в Стамбол телеал * повика,
в Стамбол телеал повика,
сбирайте се вий манаве.
Сбирайте си вий манаве,
и голи боси цигани,
българе глава вдигнали,
българе и комикькъето.
___________________________________________________________________________
* мазмана – писмо, доуш,зулум – злина, телеал – глашатай
„ Българе глава вдигнали” е записана за първи път и изпята от големия странджански певец Сава поп Савов.Това е любимата песен на преображенци по време на въстанието.През 1904 г. войводата Яни Попов написва и изпълнява песента „Ясен месец веч изгрява” , която става химна на тракийските българи от Странджа.Химнът се пееше от Сава поп Савов на всеки събор на Петрова нива.
