БЪЛГАРСКИЯТ ПАПА АНДЖЕЛО РОНКАЛИ, КОЙТО СЕ НАРИЧАШЕ АРХИЕПИСКОП МЕСЕМВРИЙСКИ Ще монтират за първи път барелеф на Анджело Ронкали в Несебър

         Под името Йоан ХХІІІ Анджело Ронкали става известен по света кaто «Добрият папа». Другото му прозвище е «Българският папа».Още преди да стане Папа Римски обаче, отправя искане до папа Пий ХІ за промяна на своя титул на архиепископ от Ареополски на Месемврийски.

         За Йоан ХХІІІ по традиция се заговорва и пише повече около 28 октомври,датата на която е избран за папа през 1958,около 11 октомври,когато по негова инициатива се свиква Втория ватикански събор през 1962 или около 3 септември,когато е обявен за блажен през 2000 г.

         Рожденната му дата -25 ноември 1881 също е повод да се заговори отново за Анджело Ронкали,известен на света като Йоан ХХІІІ и смятан за един от най-великите папи в историята на католическата църква.Негов скромен паметник е издигнат в двора на софийската църква «Св.Йосиф». Несебър и неговите жители обаче си му остават длъжници. Вярно, че именуваха Ронкали на нова улица, има и табела, но това не е достатъчно.


Неосъщественият барелеф на Анджело Ронкали така е дължим на несебърската общественост.

         Има много ясни сигнали,че през 20-те и 30-те години на XX век Ватикана следи с постоянен интерес църковната ситуация в България.На 24 април 1925 в София пристига първият апостолически визитатор в България монсeньор Анджело Ронкали.Този факт означава,че България има голямо значение в политиката на Ватикана на Балканите. Ронкали е координаторът на католическите мисии в България,между които мисията на капуцините има централна роля.Но той проявява съпричастност и грижовност и към съдбата на православните,в т.ч. и на тези в тогавашната Месемврия.

         Анджело Джузепе Ронкали е роден на 25 ноември 1881 в Сото ил Монте, провинция Бергамо. От 1892 до 1900 учи в епископската семинария в Бергамо. В същия град отбива и военната си служба /1901-1902/, след което следва в Рим. През 1904 завършва теология,а на 10 август същата година е ръкоположен за свещеник.От 1905 до 1914 е секретар на епископа на Бергамо монсеньор Джакомо Мария Радини-Тедески.

         През Първата световна война е мобилизиран, отначало като сержант-санитар, а после като поручик-свещеник.През 1919 е назначен за ректор на Висшата семинария в Бергамо.На 18 януари 1921 започва работа в Конгрегацията за разпространение на вярата. На 3 март 1925 е назначен за апостолически визитатор в България. На 19 същия месец е ръкоположен за епископ. Монсеньор Ронкали пристига в българската столица придружен от Константин Боскаертс, бенедиктински монах.Посрещнат е на гарата от Викенти Пеев.

         Преди да пристигне в София, апостолическият делегат влиза в контакт с Йосиф Козаров, апостолически администратор на католиците от източен обред, и с Никополския епископ Дамян Теелен, холандски пасионист, на когото Конгрегацията на източните църкви предварително съобщава за назначението на визитатора. На 4 март 1925 г. започва официално апостолическата визита на Ронкали, която засяга 45 хиляди католици от източния и западния обред в Софийско-Пловдивски викариат, Никополската епархия и Източната католическа епархия.

         Първите месеци от неговия престой в България се характеризират с трескава дейност за придобиване на информация и запознаване с нуждите на българските католици. Поради това визитаторът посещава селищата с католическо население. При завръщането му в столицата в края на май след първата пасторална обиколка в югоизточната част на страната, когато посещава капуцините в Бургас, отците успенци в Ямбол и отците възкресенци в Стара Загора, Ронкали вероятно пише първия си доклад до Рим.При второто си пътуване във викариата визитаторът инспектира католическите села около Пловдив. Така той има възможност да опознае мисията на отците капуцини.

         В началото на своята мисия в България Ронкали влиза в контакт с представители на Българската православна църква.На 26 август 1925 апостолическият пратеник прави посещение на добра воля в сградата на Св.Синод, където е приет от заместник – председателя на Врачанския митрополит Климент. Същият митрополит връща визитата на следващия ден. По това време председателят на Св. Синод Софийският митрополит Стефан е на икуменическа среща в Стокхолм.

         Към българските младежи, изпратени в мисията на капуцинския орден в новициата в Мерано, Северна Италия,и тяхната свещеническа и мисионерска подготовка Ронкали отправя препоръките:
“… да се обучават така, че да излязат идеални, ако трябва, отлични прозаици, дори поети в националния си български език. Как ме огорчава незнанието. Какво да отговориш на нападките на православните, когато наричат католицизма чужд на България поради факта, че неговите най-образовани представители говорят добре италиански и френски, дори немски, но не познават или говорят много лошо като селяните техния национален език! Обяснявам си отлично миналото. Но за бъдещето не могат да се търсят извинения. Капуцините трябва да се подготвят не само за отлично ползване на техния роден език, но също и да дадат значителен принос за проникването на католическата християнска мисъл в младата българска литература”.

         Другото пожелание, което визитаторът изразява,е бъдещите български капуцини да работят не само за запазване на католицизма,но да се заемат с неговото разпространение в езическите страни.

         През това време визитаторът развива голяма благотворителност в полза на бежанците от Егейска Македония и Тракия.Между тях има и католици от източен обред.В тази проява се включват Българската православна църква и различни български и международни организации.

         Дейността на Ронкали в този момент не може да се характеризира като прозелитична, тъй като първата трапезария е открита в Несебър-град с изключително православно население.Ситуацията е комплицирана сама по себе си,но така или иначе в началото на 1926 по настояване на Ронкали Свeтият престол дарява 500 000 лв за организиране на кухни за децата на бежанците в Месемврия.

         Човекът, който осигури 500 000 лв за изхранването на децата на бежанците от Егейска Македония и Тракия в Месемврия. Трапезарията, осигурена от монсеньор Ронкали /очертан на елипсата/ , обгрижвани от три сестри – евхаристинки за несебърските деца на 28 юни 1926 г.

         Част от средствата са отделени за Бяла и други градове.В края на годината Ронкали получава от Ватикана още 1 000 000 лв. за организиране на трапезарии. Благотворителната дейност на Ронкали продължава и след земетресението през 1928 г. Той пристига веднага в засегнатите райони в Пловдив и областта. В тези дни на изпитание Ронкали е близо до миряните и посещава енориите на капуцините, засегнати от земетресението. Придружен от Викенти Пеев, той посещава и селища, населени с православни. По тяхно настояване Ватикана изпраща финансова помощ на стойност 1 000 000 лв за пострадалите от земетресението.

         Неговата благотворителна инициатива не му пречи да бъде в центъра при създаването на организацията “Католическа акция в България”. В началото на март 1929 католическите религиозно-просветни и благотворителни дружества участват на първия си конгрес, където апостолическият визитатор произнася реч при откриването, в която обявява принципите, според които трябва да се развива Съюзът на католическите дружества в България. За да потвърди, че приема директивите на Св. Престол, конгресът изпраща телеграма до папата, а Ронкали е избран за почетен президент.

         През 1930 монсеньор Анжело Ронкали застава зад брака на цар Борис и италианската принцеса Джована Савойска, като успява дипломатично да отстрани църковно-религиозните пречки пред това бракосъчетание. Тази сватба предизвиква истински световен скандал. Съгласно каноните на католическата църква децата от смесен брак трябва да са католици. Цар Борис се подписва под тази декларация, написана собственоръчно от Джована до папа Пий XI, въпреки че e наясно, че престолонаследникът на България трябва да е православен християнин.

         Папският нунций Анжело Ронкали успява да издейства промяната в канона. Условието, което прави брака възможен, е единствено бъдещият престолонаследник да бъде кръстен в православната вяра.Когато се ражда Мария-Луиза – първото дете от този брак, цар Борис я кръщава в православна църква вместо в катлическата. Тогава папа Пий XI пише писмо до Борис:

         „Пак ли вие? Веднъж нарушихте обещанието, като се венчавате в Асизи и три дни по-късно се венчахте и в храма „Александър Невски“…“

         След подобно демонстративно незачитане на католическия брак папата вика монсеньор Ронкали, за да го смъмри, че не е реагирал както подобава. След визитата във Ватикана Ронкали пише в дневника си:

         „Папата ме държа половин час на колене и ми чете конско. Накрая ми каза: Стани! Като папа не мога да ти простя, но като човек ти прощавам.И ме прегърна.“

         На 26 септември 1931 е създадена апостолическата делегация в България. Това признание за Католическата църква на политическо ниво благоприятства католическото дело в страната,а Ронкали е назначен за първи апостолически делегат.

         Естествено, Българската православна църква реагира срещу основаването на апостолическа делегация и назначаването на апостолически делегат, но в такива случаи политическите интереси надделяват.

         Ронкали ръководи духовни упражнения на католическия клир в България, включително и на отците капуцини.От 4 до 8 септември 1933 провежда в София годишен курс духовни упражнения с отците капуцини. Изглежда, че през същата година се засилва връзката му с Викенти Пеев.

         В началото на октомври монсеньор Пеев го придружава в Италия,а на 23 октомври и двамата имат аудиенция при папа Пий ХI, по време но която Ронкали заявява желанието си за смяна на титула си от Ареополски на Месемврийски архиепископ.


Паметникът на папа Йоан XXIII се намира до католическата катедрала „Свети Йосиф“ в София и е изграден през 2002 г. от скулптура Карло Баланя.

         На 27 ноември 1934 Ронкали е назначен за апостолически делегат на католиците от латински обред в Константинопол.На същия ден е приет от папа Пий ХI.По време на срещата апостолическият делегат настоява за промяна на епископската му титла.

         На 16 декември 1934 той се завръща отново в София,а на 25 декември-Коледа, отслужва литургия в църквата “Св. Йосиф”, по време на която произнася трогателна проповед, от която проличава неговата симпатия към българския народ:

         Монс. Ронкали пред Апостолическата делегация в София, 25 декември 1934 г. малко преди заминаването му за Истанбул

         Pax hominibus bonae voluntatis/Мир между човеците с добра воля/ -прощалното слово на НВ Анджело Ронкали-25.12.1934, храм “Св.Йосиф”-София

         Прелюбезни братя,тази коледа е десетата,която с особено задоволство отпразнувам с вас.Тя е и последната.И ако кажа,че,като си заминавам и ви напускам за винаги, моето сърце е безчувствено, не бих казал истината пред Бога. Днес аз съм заставен да въздействам чрез разума си върху разчувстваното си сърце. На тази земя всички сме пътници. Тук се срещаме върху различни на света, тук любовта е преходна и дохожда време на раздяла: всеки поема пътя за Небето – нашето отечество, гдето един ден ще се съберем и ще бъдем вечно щастливи.

         Изпратен между вас от Негово Светейшество, който представлява на земята Този, Когото правдиво днешната служба възпява като Цар на мира, нашия Господ Исус Христос, какъв друг бих могъл да бъда аз между вас ако не bonus homo pacificus добър и миролюбив човек, който за нищо не иска да излезе извън обсега на своите религиозни обязаности ( задължения), и стоящ извън всякакви политически компетенции, също така извън и над всякакви земни интереси, имащ единствено предвид да работи за мира във всяко едно отношение и във всички свои почини? Такъв се постарах да бъда между вас с божията благодат, преди всичко благ и миролюбив, без никой път да се отклонявам от решението си да действам винаги много внимателно и да прилагам принципите на златната среда; всичко разглеждах и решавах с голяма снизходителност и братолюбие, спомняйки си за духа на евангелието, дето е писано: „Ignem veni mittere in terram” „огън дойдох да туря на земята” и дето четем още: „Beati mites quoniam possidebunt terram” „блажени кротките, защото те ще наследят земята” ( Матея 5. 4).

         Позволете ми да ви заявя драги братя, че това е най-хубавият път, и да ви поканя днес, озарени от Витлеемската светлина и пред разнежените чувства на раздяла, винаги него да следвате. О, мир! Мир на душата, съединена с Бога! Мир, основан върху точното изпълнение на християнските ни съвестни задължения, върху избягване на злото и на греха, върху разрастването на благочестието, върху приемане на тайнствата, върху изучаването на верските истини, и върху ревността за разпространяване на царството Божие на земята.

         После, мир във вашите социални отношения,в светилището на вашето семейство, и в разните прояви на обществения ви и частен живот.

         По този повод ще ви заявя, че със задоволство констатирах, че католиците в България знаят да съгласуват и съобразяват, във всяко събитие, радостно или тъжно, любовта си към вярата и тази на отечеството и на държавните учреждения. Да, предраги, продължавайте да обичате така Отечеството си! Никога да не ви съблазнява противоевангелското учение!

         Всичко, което нарушава спокойствието и реда, домашен, обществен и народен, ред в който именно се състои мирът, е илюзия и разочарование! То ще ви донесе само едно привидно щастие и благоденствие, но никога истинско богатство и прогрес.

         Колкото за моето пребиваване и за моята мисия между вас, радвам се, благословени чеда в Господа, че можах да ви опозная, че можах душа и тяло да посветя в служба за благото на вашата душа и си заминавам, отнасяйки най-добро мнение за вас и за вашата красива страна.

         Вседобрият Бог,съизволи щото,никой път, дори и в дни на дадени неизвестности, никакъв черен облак да не дойде и смути светлите дни на моето пребиваване между вас. И тук, пред вас и пред Светия Олтар, приятно ми е да призная, че българският народ, от неговите най-висши държавни представители до най-нисшите народни маси, е проявявал винаги спрямо мен почит, внимание и благоволение. Тези него чувства, винаги съм бил щастлив и ще бъда готов да ги засвидетелствам, където и да ида и пред когото и да се намеря.

         Това малко добро, което можах да сторя при изпълнение на апостолическата си мисия, сега стои съкровено в книгата на живота.

         Дано в последния ден ми бъде предмет за вечна утеха. А за онова, което ми липсва, за моите недостатъци, за това, че не можах повече да сторя, дори и за моята небрежност или пък, ако случайно съм докачил ( обидил) някого, благоволете (моля) да ми простите, предобри братя. И аз съм човек като вас.

         През тези десет години, моите ръце бяха инструмент на много помощи, изпратени от Светия Отец за подпомагане на общи и скрити бедствия и мизерии, за благоустройване на божествени храмове и за други благочестиви и душеспасителни дела. Но от всички тези милостини, нищо не бе използвано за мои лични облаги.

         Аз ви напускам беден; беден, но доволен, че дадох всичко и всичко оставих тука. За бъдещето ще мисли Божието Провидение. Ще мисли за мене, ще мисли и за вас, драги братя. Безгранично упование в Божието Провидение, То е най-добрата майка.

         С този поздрав и подкана за мир между всички, възвестен във Витлеем, ще поема пътя за новото ми поле на дейност, що ми поверява Светия Отец. Но отивайки за новото назначение, аз отнасям скъп спомен от България. Аз замолих Светия Отец да мога да изменя Архиепископското си название с това на един китен кът, същински бисер на България: Месемврия. От сега нататък аз ще нося титлата не Ареополски, а Месемврийски Архиепископ.

         По такъв начин ежедневно ще си спомням за България, спомена за която ще оживява в сърцето ми, колчем (винаги когато) издигна ръка при литургически тържества, за да благословя народа, колчем (винаги когато) протегна ръка върху хартията, за да подпиша даден документ. Но и вие, благословени братя, спомняйте си за мене, който оставам ваш всегдашен приятел, всегдашен ревностен приятел на България!

         Според едно предание, запазено и до днес в католическа Ирландия, на Бъдни вечер, всяка къща оставя на прозореца едно запалено светило, за да показва на Йосиф и Мария, които ще минат от там, през Светата нощ, търсейки подслон, че там вътре има едно семейство, което ги очаква край огнището и трапезата, украсена с благата Господни.

         Драги братя, никой не знае пътищата на бъдещето.В какъвто и край на света да ми се случи да ида, ако някой от България има да мине край моята къща, през нощта, изпаднал в безисходно положение,той ще намери на моя прозорец светилника запален.

         Похлопай, похлопай! Няма да те запитат дали си католик или православен: брат от България – достатъчно, влез! Две братски ръце ще те прегърнат, едно топло приятелско сърце възторжено ще те посрещне: понеже такава е Господнята любов, излиянията на която са услаждали живота ми през десетгодишното ми пребиваване в България: туй е и най-благоуханното и нежно цвете на Христовия мир:

         Pax hominibus bonae Voluntatis – Мир на човеците с добра воля.Амин!

         Новият апостолически делегат за Турция и Гърция напуска българската столица на 4 януари 1935.В пътуването го придружават секретарят дон Джакомо Теста,канонистът Дела Тола и домакинът Луиджи Брешани. __________________________________________________________________________
* Чудотворна икона от манастира на Georgiani / Monte Athos/ -Атонския манастир


И наистина правилното нещо e
да те прославяме благословена, о Божия Майко,
ти, която си най-благословената, пълна и Майка на нашия Бог.
Ние те възвеличаваме,
ти, която си по-почитана от Херувимите,
несравнимо по-славна от Серафимите,
и по този неопетнен начин си родила Божието слово,
о истинска Майко на Бог.

         Чудотворна икона от манастира на Georgiani / Monte Athos/ -Атонския манастир екземплярът,закупен от епископ Aнжело Ронкали, е от началото на своя апостолически мандат в България.
Папа Йоан 23-ти имаше за толкова скъпо това изображение, че винаги го държеше до себе си.
P.S. По-рано при аудиенция в Католическата апостолическа екзархия Негово Преосвещенство Епископ Христо Пройков, източнокатолически духовник, софийски екзарх титулярен, епископ на Бриула , ми връчи екземляра за иконата и с течение във времето ми се оказа единствен. ММ

         В края на краищата иконата „Св. Богородица – Врата небесна“, любима на Българския папа Анджело Джузепе Ронкали, се завърна в Несебър. Копието бе осветено в църквата „Св. Успение Богородично” на 06.10.2019. Копието на иконата, която представя Света Богородица като Небесна закрилница, е създадено на същото място, на което е изработено и изображението, подарено от Католическата църква в България на папа Франциск, посетил наскоро страната ни.

         Интересна история, съпътстваща иконата, разказва епископ Христо Пройков от Католическата апостолическа екзархия, като не пропусна да подчертае, че копие от нея е носил винаги със себе си Анджело Джузепе Ронкали, известен като българския папа. „Аз се радвам, че тази икона ще намери място в Несебър”, каза епископът и благодари на Николай Димитров за тази хубава идея.

         Ще монтират за първи път барелеф на Анджело Ронкали в Несебър

         Досега барелеф за Анжело Ронкали в Несебър не е бил монтиран.Тогава на 12.04.2013 бях приет от апостолическия католически екзарх Христо Пройков и имах възможност да разговарям за идеята на кмета на Несебър Николай Димитров да бъде издигнат паметник на Анджело Ронкали в Несебър.

         От Христо Пройков разбрах,че на него не му известно в България да има издигнат паметник или паметен знак в чест на Ронкали като папски нунций в периода 1925-1934. Съществува паметник на Ронкали,но като папа Йоан ХХІІІ,и той се намира в двора на църквата Св.Йосиф в София.Надписът на варовиковата скала,гравиран върху мед, е: “Винаги ще нося мил спомен от България”. Паметникът и изработката му са дарение от италианци.

         В хода на разговора се изясни,че нито в България, нито в Италия има специализирани църковни магазини, чрез които да се поръча готов или полуготов паметник на Ронкали в битността му на апостолически делегат при престоя му в страната.Монсеньор Пройков прояви интерес към идейния проект за паметника и аз му споделих чисто хипотетичната си идея за монтиране на барелеф на Ронкали с образа му от периода 1925-1934, която той по принцип одобри.Изложената пред Пройков идея бе за по-голям камък-обелиск или мраморна плоча, върху която да се монтира барелеф на Ронкали с надпис: “Ще се наричам Архиепископ Месемврийски”. Промяната на архиепископския титул на Ронкали от Ареополски на Месемврийски става след аудиенцията му при папа Пий ХІ на 27.11.1934.

         В навечерието на канонизирането на Папа Йоан ХХІІІ, което щеше да се състои на 27 април във Ватикана, в Стария Несебър на 25 април 2014 г.бе открита паметна плоча в негова чест. Надписът върху нея е: „От признателност за благодеянията му към града и неговите жители през периода 1925-1934“.Кметът на Община Несебър Николай Димитров присъства лично при монтажа на паметния знак, който е творческо дело на доайена на несебърските художници Радослав Ралев. Монтажът бе осъществен на улицата, носеща името на Анжело Ронкали и водеща към Морска гара.

         Установените заслуги на Ронкали към Несебър са безспорни.Това е така,защото по негово лично настояване Светият престол дарява целево за Месемврия през 1926 г. 500 000 лв за организиране на кухни за децата на бежанци от Одринска Тракия и Егейска Македония, а до края на годината осигурява допълнително още 1 000 000 по-голямата част от която /700 000/ също са разпределени за Несебър.Всичко това се случва,след като Ронкали научава от вестниците /в.”Македония”/,че смъртността на новородените / и в ранна възраст/ деца на бежанците от Одринска Тракия и Егейска Македония/ достига до 4 000 годишно.

         Дългогодишният личен секретар на Ронкали /Йоан ХХІІІ/ Лорис Франческо Каповила /на 100 г., живеещ в Бергамо /, водеше се като титулярен архиепископ на Месeмврия от 1971 г., почина на 21.06.2024 г.

         За отбелязване е,че при усвояването на средствата от първия транш от София са изпратени две доброволки, които не само да помагат, но и да контролират изразходването им.Това става по времето когато кмет на Несебър е Костадин Вълчанов.

         При втория транш от средствата,за разлика от другите места за които са предназначени, където изпращат отново доброволци,които да контролират изразходването им, на кмета на Несебър се гласува пълно доверие и той е оставен да се разпорежда самостоятелно.Това се отнася и за следващия кмет Марин Маждраков.

        На 19.09.2025 Общинският съвет с 20 гл. „за“ от гласували 20 общински съветници прие решение №538.На основание чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА и чл.57, ал.1 от ЗУТ и чл.30 от Наредба № 3 на Общински съвет Несебър за преместваемите обекти и търговската дейност на територията на община Несебър, Общински съвет – Несебър даде съгласие за поставяне на монументално – декоративен елемент /паметник на Монсеньор Анжело Ронкали – папа Йоан ХХІІІ/ в УПИ І, кв.105 /ПИ 51500.501.452 по КККР/ по плана на гр. Несебър – стара част.Приема и съгласува Схема за поставяне в УПИ І, кв.105 /ПИ 51500.501.452 по КККР/ по плана на гр. Несебър – стара част, неразделна част от решението.

         Вече е обявено, че паметникът-барелеф на Анжело Ронкали ще бъде открит на 7 май в Стария Несебър ___________________________________________________________________________ * Съгласно действащия устав в Католическата църква след навършване на 75-годишна възраст епископите подават оставка пред папата. Епископ Христо Пройков е подаде своята оставка на папа Франциск през март 2021 г., която бе приета през април 2024 г. и Негово Високопреподобие отец Петко Вълов бе назначен за епископ на софийската католическа епархия „Св. Йоан XXIII“.Оттогава Н.Пр. епископ Христо Пройков е апостолически администратор на същата епархия.