Тези, които си припомнят за покойника Димитър Янков, обичайното за него в латинската максима се казва: “De mortibus aut, bene aut nihil”, но специално в конкретния случай по ще приляга друга максима: “De mortibus-veritas”.В българския превод първата сентенция е популярна като: “За умрелите или добро, или нищо”, а втората, не по-малка популярна, гласи: “За умрелите – истината”.
Ето каква е истината за хората, които познаваха отблизо Янков: Магдалена Мандулева – екскмет на Община Несебър: “Човекът,който ми гласува доверие”, Малина Стратиева-ексизпълнителен директор на “Слънчев бряг”АД: “Той беше човек на действието”, Красимир Косев-експредседател на Общинския съвет-Несебър: “Не за популизъм и медиен блясък този човек се отказа от заплатата си и я даряваше на бедни и нуждаещи се”, Яни Николов-ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”: “Не изпускаше нищо от полезрението си”, богословът Ангел Ангелов: “Правеше го от добро сърце”, Благой Василев-вицепрезидент на Генералната централа на браншовите синдикати в България: “Той бе и ще остане един от върховете на българския туризъм”, Николай Каръков-дългогодишен зам.генерален директор на ДФ “Слънчев бряг”, ексдиректор на вс „Елените”АД: “За него нямаше слаб сезон и лоши заведения”, Ангелина Коруджиева-експредседател на Окръжния съд-Бургас: “Беше толкова витален-усмивка и сърце”, Янаки Стоянов-екскмет на Община Несебър и експредседател на Общинския съвет: “Ние всички сме му длъжници”, Иван Витанов-ексобластен управител на Бургаска област: “Личност,която се стремеше да обединява”, Андрей Сариев-екскмет на Община Несебър: “Спасяваше положението в критични ситуации”, Николай Димитров-дългогодишен общински съветник, кмет на Община Несебър: “Като пръв между равни”, философът Пеньо Костадинов: “Умееше да изслушва чуждите болки и страдания и да ги лекува, доколкото му позволяха силите”, Елена Иванова-председател на Съюза на собствениците – Слънчев бряг: “Туризмът загуби един истински професионалист и голям човек”.
И ако някой реши, че разказаното за пълноценно изживения живот на Янков е слаба утеха пред лицето на всемогъщата смърт, която е винаги краен победител, мога да възразя, че според мен не е съвсем така. Не е така преди всичко, защото в моето светоусещане физическата смърт е относителна като физическия живот.
Печалният ми и витален спомен възражда редовните ни и нередовни срещи и разговори (като живот и смърт за Янков), които като че ли не само вчера бяха, а като че ли и днес са, като че ли и утре ще бъдат.
Но споменът за тях е толкова жив и неутолим, толкова експресивен, толкова насъщен и същ, че прави това „като че ли” ненужно и дори обидно. През последните 18-тини години от кончината на Янков започнах да живея с него, а ето че без време ще ми се наложи да отвиквам. Свикването беше леко, тежко е отвикването. Това се отнася и за другите написали за Янков.
А истината за хората от Несебър е една, те не случайно го наричаха чичо Митко. В едно от най-смисловите обобщения за значението на Янков за цялостното развитие на Община Несебър и българския туризъм въобще, писателят Владо Даверов каза афористично: «Хора като Димитър Янков са висока топка».Това е Истината за Димитър Янков. За личността й след време се произнася и Историята.
