Ин мемориам Беше аристократ на духа Радослав Ралев /02.03.1945 – 31.10.2018/

         Радослав /Слави/ Михайлов Ралев почина на 31 октомври.За него никой не пита кой е, защото всички знаят, той е Художникът. Така пишех за Слави, така и написах отново.Но кого наричаме художник?

         Очаквахме Слави да се появи, когато на 26 октомври в сдружението „Арт Несебър” бе открита изложбата в Демонстрационния център на занаятите на ул.„Паисий” 46. Чакахме да присъства, но ни бе обяснено, че той е за няколко дни на контролен преглед в София. Чакахме, но не би. Слави вече го няма.

         На кого наричаме художник? Има различни определения и характеристики за човека-художник, но една от най-кратките и синтезирани максими е тази на Пабло Пикасо: „Художник – това е човек, който рисува това, което продава. Добрият художник – това е човек, който продава това, което рисува”.

         Кога обаче един човек, който рисува, става художник? Отговорът на този въпрос не може да се изчерпи само с цитираната максима, тъй като творческият път на Слави е започнал преди повече от половин век. Но художник „се става” на определен етап от творческото развитие, в процеса на превръщане на изобразителните средства в изображение: цветът да стане въздух, въздухът – форма, формата – енергия, енергията – материя, материята – темперамент.

         Доайенът на несебърските художници има редица самостоятелни изложби, участвал е в общи художествени изложби, картините му се котират и като скъп подарък за представителите на дипломатическия корпус.

         Могат ли да се разкажат обаче картините на Слави? Отговорът е, не. Защото съществуват точно толкова гледни точки към което и да е нещо, в т.ч. и за всяка картина, колкото са и точките /безкраен брой/ по периметъра на една окръжност, от които може да се визира центърът й.

         Слави вече го няма, но в новоучредената галерия вече са открити няколко изложби с името„Радослав Ралев”.Всъщност, Радослав Ралев е човек,за когото «художничеството» -хоби и професия са едно.За него изкуството е безкраен път,постоянен спътник,начин на съществуване.Той говореше без думи и рисуваше без образи,за да достигне чистотата на интелектуалното мълчание.Човек-творец, който с право може да бъде наречан аристократ на духа.