През вече далечната 1964 г. докарват на буксир два кораба от Варна – един по-голям и един по-малък. Целта е те да се превърнат в атракциони на плажа в кк „Слънчев бряг” и да служат за забавление на хилядите туристи в курорта. След изключително силна буря обаче по-големият потъва и остава по-малкият кораб, бившият „Люлин“, който се превръща в култовото заведение „Фрегатата“.
Според акта за освидетелстване на плавателния съд, издаден от Българския корабен регистър, корабът се води „несамоходна гемия“ , а годината на производство е 1948. След като оцелява след бурята, той трябва да бъде изваден на брега. Това обаче не се оказва толкова лесно.
За да бъде закаран чак на дюните, опитват с два трактора, но не успяват. След това докарват два танка и с тях по едни скари го транспортират до мястото, на което се намираше до преди пожара.Разстоянието не е малко и преместването става за 4-5 дни. Повече от 20 м на ден не може да се измине, за да не се обърне корабът.
След ремонт през 1965 г. отваря врати атрактивното заведение – бар-ресторант „Фрегатата“, което още в първите години става притегателно място за забавление на местните хора и туристи.От самото начало е много посещавано заведение, но и доста скъпо за годините тогава, особено за българските туристи. Има 120 % надценка, води се супер лукс.В годините на прехода към демокрацията арендаторът на заведението въвежда шоу програма.
Освен официалните и строги обеди и вечери, редица общественици и известни лица са идвали на палубата на кораба, за да разпускат с компания.На онези, които поне веднъж са посещавали култовото заведение в Слънчев бряг, е добре известно, че всеки, качил се на борда, получава мастилен печат върху ръката си за спомен.
Традицията с поставянето на първообраз на татуировките е било не само супермодерно за времето си, но е имало и ефекта на жива реклама.“Фрегатата“ едно време е било като оазис в пустинята и беше много впечатляваща- отличаваше се отдалече. С нарастването на броя на капани и сергии около нея, гледката се влоши. А накрая не остана нищо, за жалост.
Ето и нейната история първоначално във вестник „Морски вестник”, а след това и след това и в алманах ФАР
Във в.”Морски вестник” се споменава за нея, но тук е объркано, че „Люлин“ всъщност е ресторант „Старата фрегата“ в Бургас, който също изгоря преди 2 години. До хотел „Приморец“ на бургаския плаж е гемията „Мусала“.
Вестник „Морски вестник”: „Първият кораб с името „Люлин” в Параходство БМФ е приет в състава на фирмата през 1949 г. Това е дървената гемия „Горски кооператор” построена през 1947 г. в корабостроителницата на Странджанския горски кооперативен съюз в Царево.Първият „Люлин” е дълъг 29,05 метра, широк – 7,20 метра и гази с пълен товар до 3,20 метра (дедуейт 200 тона). С дизелов двигател с мощност 240 к.с. развива скорост до 7 възла. Корабът излиза от състава на БМФ през 1961 г. След няколко последователни смени на корабособственика си, дървената гемия завършва кариерата си като кораб-ресторант на брега край Бургас. Неотдавна пожар изпепели тази реликва на дървеното корабостроене у нас.
Потвърждение за това, че е „Люлин“ може да намерим в статията на Ст.Алатов в алманах ФАР от 1983 г.: На 24.08. 1944 г. „Вита”, натоварена със зърно, пътуваше от Варна за Бургас и пред Обзор бе торпилирана. Двама моряци загинаха.От Белом рието дойде и гемията „Евангелия” – 110 тона, двумачтова с бушприт и спомагателен двигател. Тя беше собственост на бившия адмирал Вариклечков.
Корабостроителното и корабоплавателно предприятие „Горски кооперативен съюз” – Мичурин построи едномачтовите гемии „Христо Ботев” – 60 т. и „Царица Йоанна” – 105 т. Последната след национализацията бе преименувана „Александър Стамболийски”. По-късно пак там бяха построени и двумачтовите гемии „Странджа” – 135 т., „Горски кооператор” – 180 т., която след национализацията беше преименувана „Люлин”, а след като я бракуваха, стана бар-ресторант в Слънчев бряг. „Мусала” – 180 тона, на времето беше една от най-усъвършенствуваните гемии. След като я бракуваха, стана бар-ресторант на брега пред хотел „Приморец” в Бургас.
Какво знаем за кораба „Люлин”, акостирал на пясъчните дюни в Слънчев бряг?
Какво знаете за кораба „Люлин“, който вече почти 65 години е един от най-интересните атракциони на територията на Слънчев бряг? И знаете ли всъщност как е успял да акостира върху пясъчните дюни на десетки метри от брега? За да разбулим малко мистерията, само ще кажем, че става въпрос за култовото заведение „Фрегатата“, известно на милиони наши и чужди туристи от цял свят.
А за да научим интересни подробности и пикантни истории за дървената гемия, ви предлагаме разказ от първо лице на човек, станал пряк свидетел на изваждането на кораба от водата и привеждането му във вид на бар-ресторант. Кънчо Ламбринов е на 72 г., от 1967 г. до1968 г. главен готвач на кораба, а от 1989 г. до1991 г. е арендатор на заведението.
„Спомням си, че бяха докарани на буксир два кораба от Варна – един по-голям и един по-малък. Механиката им вече беше изкарана, като целта беше те да се превърнат в атракциони на плажа в Слънчев бряг и да служат за забавление на хилядите туристи в курорта. След изключително силна буря обаче по-големият потъна и остана по-малкия, който се превърна в култовото заведение „Фрегатата“ , спомня си Кънчо.
И за да докаже произхода на кораба, той показва акт за освидетелстване на плавателния съд, издаден от Българския корабен регистър. Според този документ корабът се води „несамоходна гемия“ , а годината на производство е 1948 г. След като оцелява след бурята, корабът трябва да бъде изваден на брега. Това обаче не се оказва толкова лесно.
„След като го изкараха на брега, корабът трябваше да бъде закаран чак на дюните. Опитаха се с два трактора, но не успяха. След това докараха два танка и с тях по едни скари го закараха до мястото, на което се намира и до днес. Не беше малко разстоянието и преместването стана бавно – за 4-5 дни. Повече от 20 м на ден не можеше да се измине, иначе имаше опасност корабът да се обърне. Това се случи през далечната 1964 г. След това го ремонтираха и от 1965 г. отвори врати като атрактивно заведение – бар-ресторант „Фрегатата“, разказва очевидецът.
През 1967 г. Кънчо Ламбринов започва работа на кораба като главен готвач. Още в първите години атракционът става притегателно място за забавление на местните хора и туристите.
„Още в самото начало беше много посещавано заведение, но беше и доста скъпо за годините тогава. Особено за българските туристи. Имахме 120 % надценка, водеше се „супер лукс“, разказва за началото готвачът.
През 1989 г – точно в годините на „прехода“ към демокрацията, предприемчивият мъж решава да вземе заведението под аренда и срещу наем от 120 хил.лв. на година започва да „управлява“ кораба. Успява да реализира и някои свои идеи, с които да привлече повече клиенти.
„Реших да кача на палубата малки магаренца, които купувах, още когато бяха на 15-20 дни. Първото магаренце, което взех, беше женско. Отидох при един човек, който гледаше овце близо до Равда. Той имаше и магаренце. Викам му: „Това магаренце ще ми го продадеш ли?“ , а той ми отговаря: „Ако го кръстиш на внучката ми, ще ти го дам.“.
Така първото магаренце-атракция на кораба започва да носи звучното женско име Рени. А всъщност дейността на Рени на кораба се оказва доста нетрадиционна за едно животно.„Имахме едни огромни сребърни чаши за шампанско, наподобяваха купички. И там сипвахме на Рени да пие алкохол. И след като изпиеше дажбата си, лягаше на дансинга, който представляваше навити около един кол корабни въжета. Рени обикаляше цяла вечер около клиентите и не пропускаше маса. Ядеше и пиеше каквото й дадат – ядки, бира, шампанско…всичко.
И всяка година купувах ново малко магаренце. Мога да кажа обаче, че женските индивиди бяха по-наперени. За седмица-две и свикваха с обстановката. А мъжките докато се усетят – и сезонът свършил“, констатира арендаторът..
Друго нововъведение на кораба е представянето на шоу програма. За нея Кънчо също има интересна история, която разказва с чувство за хумор.„Идваме една вечер с директора на комплекса, докараха ни тогава с кола на „Балкантурист“. Вечеряхме, разговаряхме си, а програмата започваше след 24 ч. Имахме силна шоу – програма тогава – повечето бяха руснаци – танцьори, изпълнения с ножове и др. Последна излизаше стриптизьорката.
Но по онова време все още не беше официално разрешено за стриптизьорки тук в България. И директорът като я видя, ми вика: „От утре тая да я махнеш.“. И понеже беше още първата година от навлизането на демократичния режим, още нямахме изградено съзнание, че ние сме частници и не могат току-така да ми нареждат какво да правя в моето заведение. Затова реших да се консултирам с юрист, който ми каза, че съм частно лице и ако ми пуснат заповед да изгоня стриптизьорката, мога аз пък да не платя наема“ , обяснява собственикът за годините на т.нар. преход.
Но явно и директорът на комплекса е провел разговор с юристконсулт, защото още на следващата вечер оттегля нареждането за уволнение на сексапилната и предизвикателна танцьорка. Така забавлението за възрастни остава в сила и добива все по-голяма популярност през годините в целия туристически комплекс.
Не по-малко интересна е и историята за развитието на „кухнята“ и асортимента на предлаганите блюда на кораба.„В началото се предлагаха ястия най-вече от студената кухня. Имахме предимно мезета – салами, луканки, също така ядки. Имахме една малка домашна печка „Раховец“ и една кафе машина. И вече малко преди аз да го наема, менюто се обогати и предлагахме най-различни ястия – поддържахме асортимент от почти всички видове риба“, хвали се Кънчо.
Богатото рибно меню, деликатеси и изключително интересната шоу програма са привличали не само хилядите клиенти на свободна консумация, но и много групи с организирани мероприятия. Бар-ресторант „Фрегатата“ е било предпочитаното място за обеди и вечери на редица официални делегации.
„Предстоеше посрещане на някакъв министър и трябваше делегацията да бъде посрещната на обяд в р-т „Чучура“. Дойдоха да искат от мен различни рибни блюда, за да допълнят тяхното меню. Но вместо да се разнася храната из комплекса, решиха делегацията от 12 човека да дойдат направо при мен на кораба“ , разказва един от случаите ресторантьорът.
И не само български високопоставени лица са били гости на заведението. За близо 50-годишното си съществуване на палубата на кораба са стъпвали множество държавни лица не само от Европа, но и от целия свят. Първото посещение в България на У Тан, генерален секретар на ООН от 1961 г. до 1971 г., също е свързано с атрактивната гемия.„Весел и забавен човек беше. Тъмен, със сини очи“, спомня си за него Кънчо.
Освен официалните и строги обеди и вечери обаче, редица общественици и известни лица са идвали на палубата на кораба, за да разпускат с компания. Една такава забавна история разказва Кънчо за посещението на Иван Славков (зетят на Тодор Живков), който вече добре познава собственика и персонала на „Фрегатата“.
„Някъде есента беше – към края на септември. Заведението беше пълно с клиенти. Едни от тях бяха Иван Славков и още няколко човека с него. И понеже в края на сезона гледахме да изчистим всички рибни деликатеси, решихме да предложим плато с морски блюда на видните гости. Не щеш ли обаче, на съседната до тях маса седи една жена в напреднала бременност. Видяла мидите в платото и решава да поръча. Но цялото количество, с което разполагахме в момента, вече беше изнесено на масата на голямата компания“, разказва Кънчо.
Ядосана от факта, че за зетя на бившия „първи“ в държавата има миди, а за нея – обикновената жена – няма, тя моли да бъде извикан собственикът на заведението. Така Кънчо, оказал се в изключително деликатно положение, намира изход от трудната ситуация по следния начин:„Викам на жената: „Идвай с мен“. Тя стана и заедно отидохме до масата на компанията на Иван Славков. Наредихме се двамата пред масата като за снимка и аз казвам: „Иване, гледаш ли я тази бременна жена“, и той ми вика; „Гледам я“. „Ами, иска миди жената, а в кухнята вече свършиха. Дай да й дадем малко миди от вашите“, казвам му аз“ .Така бременната клиентка се сдобива с порция миди и остава доволна от обслужването.
За онези, които поне веднъж са посещавали култовото заведение в Слънчев бряг е добре известно, че всеки, качил се на борда, получава мастилен печат върху ръката си за спомен. Традицията с поставянето на първообраз на татуировките е било не само супермодерно за времето си, но е имало и ефекта на жива реклама.
„Всъщност печатът си имаше и много добра функция за популяризиране на заведението. Веднъж седмично през деня при нас водеха децата от детските градини от цялата община – черпехме ги със сандвич и безалкохолно. И след като тези деца се връщаха с печатите у дома, след това пристигаха автомобили и таксита с много други туристи от съответното населено място. Така на мен ми се вдигна и оборота“, споделя финансовата сполука арендаторът.
И макар славата на известния бар-ресторант „Фрегатата“ да е обиколила цял свят и култовото заведение все още да присъства на почти всяка снимка от Слънчев бряг, Кънчо Ламбринов е убеден, че поставянето на редица павилиони и сергии около дървената гемия са отнели част от чара на атракциона и дюните около него.
„Едно време беше като в оазис и беше много впечатляващо. Отличаваше се отдалече. Сега вече не е същото“ , с носталгия завършва разказа си тогавашния 72-годишен несебърлия.
На 06.07.2013 около 00.40 ч. в Районно управление «Полиция» – Несебър е получено съобщение за горящ неплавателен кораб, бившото заведение «Фрегата», разположен в близост до плажната ивица на «Какао Бийч» в Слънчев бряг. Огънят е потушен от един противопожарен автомобил с петима огнеборци. Констатирано е, че пожара възникнал в носовата част на палубата на кораба. Предстои извършването на повторен оглед поради неосветеността на мястото и тлеенето на огнището на инцидента.
Практически от „Фрегатата“ не е останало почти нищо…Това всъщност е бившата гемия „Люлин” строена в Царево през 1948 г.
