За пръв път ще се разпространи Колекционерски брой №2311 във вестник «Слънчев бряг прес».От тази номерация са излезли повече от 18 488 страници.
Да колекционираш един брой не е само журналистически, а и публицистичен, философски, но и исторически. Прочел съм, препрочитал съм, и препрочитам почти всичко за всички във вестника, в т.ч. и във вестника, превърнал се в книга. И мога да стигна до извода си, че колекционирането за вестник «Слънчев бряг прес» е завладяващо хоби, което съхранява историята, дизайна и духа на Времето. То може да бъде чудесен начин да се сдобиете с ценни артефакти или просто да запазите спомени за важни събития от миналото, настоящето, пък и за бъдещото.
Но кога събирането на материалите от събития и бележити личности за периода от 65 години колекционерският брой ще се преврне в история? Лично моето мнение е, че за да се обективизира оценка на случващото се в настоящия колекционерски брой днес и сега, е нужно да има дистанция във времето – поне 3-4 десетилетия. Подобна оценка се прави от историци.
Историкът би трябвало да се предпазва от злободневните политикански страсти, да може да анализира отделните събития и личности в контекста на случилите се обществени процеси, да ползва различни и колкото се може повече източници, да съпоставя действията с техните последици и т.н. и т.н. Не съм «чист» историк, но все пак съм член на СБЖ, а и на СБП, и по този начин мога да се «дозирам» на отдалеченост от събрания колекционерски брой.
Броят е нещо като разказ на разказаното. Мисля, че може да се направи асоциация с хубава пиеса в театъра – гледаме едно представление и след време отиваме да я видим пак – със същите актьори или малко по – други. Тази брой наистина може да мине като разказ на разказаното – разказано, но малко по – късно, вече по – смислено.
Във вестника има персонажи, като: Пътешественикът във Времетo, Кавалерът, Художникът, Лечителят, Четиримата,Големият, Бъдникът, Митрополитът,Резерватът, Гимнофилите и гимнофобите,Човекът – парламент, включително и Председателят на Народното събрание, Министър- председателя и … други известни личности.
Прочетете колекционерския брой и ще установите, че написаното не е история, а публицистика. Друг е въпросът, че публицистиката някой път се превръща в история. Препрочетете някои от нещата, които са писани не само за 65 години , но и от годините на прехода, включително и във втората половина на 90-те, и в началото на новия век – ами те ще ви звучат така, сякаш са казани и написани вчера или днес, и ще стигнете до извода, че миналото ни не e преминало, а в някаква степен то е непредвидимо и…предстои към следващия колекционерски брой.
