Парадът на победата на Съветския съюз над Третия райх е военен парад, организиран по повод на военната победа във Втората световна война на Съветския съюз.На него участва за първи път и единствен чуждестранен военнослужещ – командващият Първа българска армия генерал – лейтенант Владимир Стойчев, сражавал се заедно с Третия украински фронт в Отечествената война на България 1944-1945 година срещу германските войски на фронта в Югославия,Унгария и Австрия.1*
Но нека хвърлим поглед по-конкретно върху събитията по случай 81- та годишнината от края на Втората световна война, несебърските фронтоваци в нея и почитането на несебърското участие.Въпросът с днешна дата е, какво не трябва да се забравя и кой не трябва да бъде забравен по отношение на несебърското участие във Втората световна война? Кое е задължително за припомняне? Несебърското участие във Втората световна война не може и няма как да бъде заличено, защото то е историческо.Само през първия период на войната в Нишката, Страцинско-Кумановската и Косовската операции вземат участие 148 фронтоваци от несебърския регион,който тогава се числи към Поморийска околия. През втория етап в епичните битки при Драва и Мур несебърските участници нарастват с още 245, като общият им брой достига 391 от всички селища на общината.
В отговор на призива: „Всичко за фронта,всичко за победата!” изпращат във войната и от дома Димитър Алексиев от Емона откъдето в армията постъпват и трите му деца: Милчо,Илия и Веселина.От семейство Гюпчанови в Несебър за фронта заминават и тримата братя: Димитър,Алеко и Кочо.
Най-много несебърски фронтоваци служат в прославилия се 24 черноморски пехотен полк,чийто зам.командир е Иван Демерджиев от Обзор.От Обзор е и Тодор Панчев-назначен за пом.командир в същия полк. Милчо Алексиев от Емона командва гвардейска рота, а Петко Баев е взводен командир в същата рота.Трета рота на първа дружина командва поручик Недялко Пиперков от Несебър.
Несебърски фронтоваци служат в 16 пехотна дивизия ,респективно в 24 пехотен полк,в 58 и 59 пехотен полк,в Трети щурмови инженерен полк,в 16 дивизионен артилерийски полк,в 16 бронеизтребителна дружина.Те са картечари,минометчици, артилеристи, разузнавачи, свързочници. Навсякъде несебърските войници воюват рамо до рамо с подразделения на Червената армия от 84 и 122 стрелкови дивизии от 133 съветски корпус.Несебърското участие във войната започва от Бургас,а в края на фронтоваците ни достигат до Алпите.Сраженията се водят по бойните полета в Югославия,Унгария и Австрия.
Дали ще са в отбрана или ще настъпват,дали ще водят кинжален огън или ръкопашен бой, несебърските фронтоваци в болшинството от случаите прояввяват съобразителност,храброст ,себеотрицание и мъжество,граничещо с безпримерен героизъм.Навсякъде фронтоваците ни се сражават самоотвержено,а двадесет и петима от тях загиват със смъртта на храбрите при боевете с германската армия. Една част от тях са погребани на родна земя, на други имената са изписани на паметни плочи във военни гробища в Югославия, Унгария и Австрия.
В знак на признателност в памет на загиналите от Кошарица Слави Кръстев и Тодор Камиларов в центъра на селото е издигнат паметник.Две улици в Обзор са с имената на Иван Райков и Тодор Атанасов.Възпоменателна паметна плоча има и в градинката пред народно читалище „Яна Лъскова 1905” в Несебър.Там върху гранита с бронзови имена на падналите в съпротивителното движение и Отечественатага война са изписани: Яна Лъскова /1912- 1944/, Николай Лъсков /1910-1944/, Васил Иванов /1912-1944/, Никола Богданов /1919-1944/, Вангел Ташев /1921-1944/,Димитър Шишманидов /1904-1944/.Недописан е: Иван Христов Кафадоров /06.03.1925-05.03.1944/ Влас.
В Несебър имаше паметник на загиналите от Първата и Втората световна война в новата част на града.Впоследствие през 2014 г. при строително-монтажни работи в непосредствена близост на площада, паметникът беше демонтиран и вече 12 години за него – ни вест, ни кост.
Войници от Първа българска армия, в чиито състав сражават и несебърски фронтоваци, при завръщането си от победата във Втората световна война на 17 юни 1945 г. са посрещнати с цветя от признателното гражданство пред храма „Св.Александър Невски”.Всичките бойци и командири още от самото начало на войната воюват доблестно и смело до крайната победа и увенчават имената си с воинска слава.Тяхният принос в жестоките битки за победата над фашизма е оценен по достойнство.Десетки несебърски фронтоваци се завръщат в родните огнища окичени на гърдите със съветски,югославски и български ордени и медали,а 19 от тях стават кавалери на Орден за храброст.
Един от тези бойци – Петко Стайков от Несебър, участва в сраженията,които се водят при чифлика Седан в района на Драва Полконя.Боят е толкова ожесточен,че през двата дни -12 и 13 март 1945 г. от 140 човека в ротата му остават само 17 живи.В този бой Стайков е мерач на тежка картечница,а след смъртта на отдельонния командир Минчо Петков поема командването на картечното отделение.За проявен стоицизъм и хладнокръвие в боя,освен с орден за храброст първа степен, е удостоен от командването с участие в парада на победата в Белград.
Случаят с Яни Душев от Плазовец е аналогичен.На 6 май 1945 в битката за Гордиша на унгарска територия кандидат-подофицерът Душев получава задачата сам да прикрива отстъплението на щабната минохвъргачна рота в покрайнините на Драва Соболч.В продължение на часове,снабден с голямо количество боеприпаси той води интензивен огън по противника и не му позволява да продължи настъплението си.Насочвайки вражеския огън върху себе си, Душев дава възможност на ротата да избегне обкръжението и да се изтегли незабелязано на нов рубеж. Случайно минаваща група български войници под прикритието на нощта прибира от позицията изнемощелия храбрец. Дълги години се е смятало,че Душев е загинал при боевете при Драва Соболч.През 1961 г. от Националния военно-исторически музей постъпва запитване в селсъвета на с.Оризаре,дали е увековечен подвига на героя.Отговорът е,че паметник няма,тъй като Яни Душев е жив и е един от първенците в кооперативното стопанство,а за проявеното себеотрицание е отличен с Орден за храброст.
Има и друг необичаен случай от войната с несебърско участие.На 17 февруари 1945 при изпълнение на задълженията като секретен пост на река Драва,близо до град Осек Герасим Хараламбов от Несебър попада на мина и кракът му е откъснат под коляното.Другарите му успяват да го доставят до военната болница,където поради загубата на кръв изпада в безсъзнание.
Заради ампутацията на крака се налага преливане на кръв,а като кръводарител се явява Анастасия Христова-медицинска сестра,доброволка във войната от Сливен.Седмица по-късно фронтовакът е изпратен на лечение в тила,а Христова за всеки случай записва адреса му от болничния лист. След войната тя се свързва с родителите на Герасим,а после и със самия него.През 1948 г. Герасим и Анастасия се оженват.От брака им се раждат син и дъщеря,а впоследствие стават баба и дядо на петима внуци.
Несебърското участие във Втората световна война намира отражение в публикациите на бургаския вестник „Народен фар”, които изпраща от фронта военният кореспондент Иван Бурин. То е отразено и в „Кратка история на 24 пехотен полк”. Периодично през годините във вестник „Слънчев бряг прес” за несебърското участие във войната пишат: Вълко Купенов от Обзор-вече покойник, Златин Чаушев,вече покойник,Красимир Косев, Николай Коев-вече покойник от Несебър, Иван Бабев и Елена Пешева от Свети Влас,Тодор Жеков-вече покойник от Оризаре . Публикации като техните в рубриките:„Българийо за тебе те умряха”,”Паметта минава през годините”,”Фашизмът не е само спомен”,”Всички воювахме храбро”,”Те се сражаваха самоотвержено”, ”Храбреците са сред нас”, ”Народната памет разказва” са и своеобразен антидот срещу сбъдването на пророчество на злополучния Алън Дълес.2 *
1* В парада участва българска делегация, водена от военния министър Дамян Велчев и включваща още генералите: Крум Лекарски, Иван Кинов, Владимир Стойчев, Иван Маринов и Тодор Тошев.Под биенето на кремълските часовници Георги Жуков излязъл от Спаската врата на бял кон го съпровождал генерал-майор Зеленски. Те се отправили към Мавзолея. Откъм стените на Историческия музей с извадена сабя яздел Рокосовски. Съпровождал го адютант-полковника Кликов.
Парадът завършва с хвърлянето от колона съветски войници на 200 германски военни знамена и щандарти под ударите на барабани на специална платформа пред Мавзолея на Ленин, на чиято трибуна се намира Йосиф Сталин.Първото хвърлено знаме е щандартът на 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер,по време на парада вали дъжд, поради което в него не вземат участие военновъздушни сили.
Редица източници твърдят, че Сталин не приема парада, тъй като не може да язди кон. Парадът на победата е насрочен на 22 юни-денят, в който се навършват 4 години от началото на най-мащабната военна операция в историята „Барбароса“.Под командването на маршал Георгий Жуков е спечелена Сталинградската битка, вследствие от която е разгромена и пленена 6-та армия на Вермахта.
След 1945 г. парадът прекъсва за период от цели 20 години. Както отбелязва историкът Денис Бабиченко, и Йосиф Сталин, и Никита Хрушчов, който застава начело на СССР след него, се боят, че военачалниците от Великата Отечествена война могат да придобият силни политически позиции и затова не акцентират внимание върху заслугите им и тези на останалите ветерани.До 1965 г. Денят на Победата дори не е официален почивен ден.
2 * „…..Ние ще хвърлим всичките сили, всичкото зло на САЩ, цялата материална сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическите страни. Човешкият мозък, съзнанието е приспособено към промяна. Посявайки там хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как?
Ние ще намерим наши единомишленици, наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод по епизод ще се разиграва грандиозна по своя мащаб трагедия към гибелта на най-непокорния народ на земята, окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание. От литературата и изкуството ние например постепенно ще изтръгнем тяхната социална същност, ще отучим художниците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, киното ще изобретяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените художници, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието,садизма и предателството–с една дума, каквато и да е безнравственост.
В управлението на държавата ще създадем хаос и бъркотия. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за безпринципността на чиновниците, рушветчийството, всичко, което води до онова, което им скимне да правят.
Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат издигнати в добродетел. Честността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелица на миналото. Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх на един от друг, предателството, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме и то ще разцъфне с кичести цветове.
Само малцина, малко хора ще се досещат или даже ще разберат какво става. Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгнем духовните корени на болшевизма, ще опошляваме и унищожаваме основите на родната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм. Ние ще се занимаваме с хората още от детските и юношеските им години. Главният залог ще бъде върху младежта. Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити.
Ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Ето това ние ще направим.Всичко това ще извършим под девиза:” Защита на правата на човека и гражданските му свободи…” * Цитат от речта на Алън Ф. Дълес – ръководител на американските тайни служби по време на Втората световна война и бъдещ шеф на ЦРУ, при награждаването на висши офицери от американската армия,участници във Втората световна война 24 февруари 1945.
