Датата, която историята за Освобождението на Несебър /Месемврия/ от турско робство е 8 февруари 1878. Обявяването на акта на освобождаването става без нито един изстрел след като майор Михаил Лазарович Колонтаевски, по заповед на полковник Лермонтов, начело на военна формация от полуескадрон от 2-ри ескадрон на 13 Драгунски на Воения орден полк, завзема града по същия начин, както и ден преди това в Поморие /Анхиало/.
Информацията за събитието се съдържа в том 75-77 от Сборника с материали за руско-турската война 1877-1878 на Балканския полуостров, чиято поредица започва да излиза в Санкт Петербург през 1911 г. Документи са обнародвани от името на Военната комисия на Руския генерален щаб, Департамента за информация и печат на МВнР на Русия, а също така и от Министерския съвет на Централното управление на архивите -София. Произведеният с подполковникът от 37-я Драгунски на Военния орден полк Михаил Лазаревич Колонтаевски – освободителят на Несебър е роден през 1833 г., Воронежка губерния. Произхожда от войнишко семейство.Православно вероизповедание, неженен, не е осъждан.Възпитаник на Воронежкия военен батальон за кантонисти. Това са гарнизонни школи, в които се обучават малолетни и непълнолетни синове на нисшите военни чинове, задължени да служат във воръжените сили на Руската империя.
При император Николай I кантонистските школи осигурявали комплектоването армията със строеви унтер-офицери, музиканти, топографи, чертожници, одитори, писари и др. майстори-специалисти. Александр II с манифест отменил закрепостяването на синовете на нисшите военни чинове и отменил названието кантонист.
Завземането на Черноморското крайбрежие, особено селищата с удобни пристанища, било от стратегическо значение за окончателното Oсвобождение на България. Това е така, защото по този начин се предотвратява евентуален десант на турската армия по левия фланг и в тила на руската армия. По това време в Бургас и в останалите селища на региона вече нямало официални представители на турския султан. Последните 2 000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на английски кораби и в края на декември 1877 отплaвали от бургаското пристанище към Цариград. Дългото изолиране на бургаската територия от активни освободителни действия създало смут сред местното население. Това активирало и безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На масови кланета били подложени жителите на Карнобат и Българово. За да защити българското население, щабът на ХI армейски корпус установил колко е наложително да бъдат превзети селищата по черноморското крайбрежие.
С решение от 21.01.1878 генерал-лейтенанат Едуард К. Делингсхаузен заповядал да бъде сформиран специален летящ /летучий/ отряд под командването на полк. Лермонтов.
Съставът на отряда бил от 7 пехотни роти, два ескадрона кавалерия и две конни оръдия.Задачата му била да превземе Айтос, Бургас, Анхиало и Месемврия, да установи и по-трайни връзки с войските на ген. Цимерман в Североизточна България и да спре нахлуващите от север през Дюлинския проход черкези и дезертирали турски войници.
На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари отрядът влиза в Бургас. На 6 февруари по айтоското шосе в Бургас пристигнал малък разузнавателен взвод от 30 кавалеристи, предвождани от капитан Кукс, който съобщил на случайно срещнатите граждани, че «следобед ще пристигне руската войска».
Макар че денят бил студен и снежен, малцината, видяли руските кавалеристи, бързо пръснали из града радостната новина, че най-после освободителите пристигат. Летописецът на това събитие – учителят Стоян Шивачев, си спомня, че:
«Начело на посрещачите бяха свещеникът Максим Фратев, дядо Никола Русалиев, видни първенци и трима чужди консули (австрийския, италианския и гръцкия* /в действителност – френския)».
Към 3 /15 ч./ часа цялото население вече се е събрало в края на града където развълнувано посреща отряда на полк. Лермонтов, състоящ се от 4 пехотни роти и един взвод от 3 ескадрон на ХIII Драгунски полк.
В своето донесение полковникът пише: «Представителите на града поднесоха хляб и сол. Цялото население се тълпеше по улиците и се събра на площада, където се
Самият Лермонтов приветства посрещачите с думите:
«С радост стъпих на българска земя, за да се боря за вашата свобода, защото знаех, че вие, братя българи, сте достойни да бъдете свободни и равноправни на всички европейски народи!» Същата вечер /6 февруари/ под звуците на църковните камбани пред храма „Св.Хач”са посрещнати и останалите 2 000 руски воини от 24 дивизия на ХI армейски корпус. Почивката била кратка, защото пристигнали тревожни вести за черкезки нападения срещу Несебър и Поморие, а само половин час след тържественото посрещане в града на полк. Лермонтов получил съобщение за поява на турски броненосец в Бургаския залив и опасност от евентуален турски десант. Опасността бързо била предотвратена, а на 7 февруари бил изпратен подразделение от полуескадрон за освобождаване за Поморие и Несебър.
В доклада на руското командване Лермонтов отбелязва: „В 4 ч. след обяд след идването на отряда в Анхиало е видян броненосец, отплавал след това в морето…Утре изпращам полуескадрон в Анхиало, който на 27 януари да бъде в Месемврия, а на 28 януари да се върне в Бургас”/СбМРТВ-75/1911: 50,101,162/.
Градските първенци тържествено предали на освободителя на Бургас-полк. Лермонтов, ключовете от турските складове на пристанището, където се съхранявали храни и въглища, по-късно разпределени от новата управа за изхранването на населението. Междувременно в щаба на ХІ армейски корпус в Карнобат на 1 февруари постъпва донесение от дозора на Бургуджийския отряд, че в Месемврия местните българи обезоръжили целия турски гарнизон и пленили 3 оръдия, като за защита на населението от нападения на черкези и башибозуци е организирана самоотбрана.
Обстановката обаче остава несигурна, оставала и опасността от турски набези. Тази опасност била предотвратена,след като от Бургас бил изпратен един полуескадрон, който на 7 февруари под командването на майор Колонтаевски,М.Л. освобождава Поморие, а на 8 февруари и Несебър.
В архивите от онова време е наличието на документа-донесение за пристигането в освободителите на Несебър.
От донесението на полк.Лермонтов се научават важни подробности за ситуацията, в която се намира околността: „На 31.01.1878 офицери от генералния щаб при Бургаския отряд капитан Гущин доложил, че по слухове и по сведения на комисия на Анхиало, турци и черкези готвят нападение из за Хаджи – Дере, за да разгромят Анхиало и Месемврия”.
В отговор полк Лермонтов заповядва на 8 линейна рота на Устюженския пехотен полк и взвод драгунски от 13 драгунски на Военен орден да се отправят на следващия ден от Бургас.На 3 февруари полк.Лермонтов получава донесение, че: „Турска редовна войска се движи към Анхиало, имайки пред себе си тълпи башибозуци и черкези”/СбМРТВ-77, 1911:82/. На намиращия се в Бургас подп.Веригин- като лице, което е назначено да определя демаркационната линия между руските и турските войски, е указан да се отправя там.
При пристигането си в полунощ /1,30 ч./ той е уведомен от разезда, който се връща от с.Акалирия /Каменар/, че банда до 200 турци /между тях имало и много избягали редовно войници/ нападали населението, грабежи и вече са убили 10 българи и гърци. След това бандата се скрила в гората.
На следващия ден- за да разузнае къде е тази банда, подп.Веригин отправя подвижна колона под началството на капитан Сикорски в Аликария /Каменар/ .Изпращат се патрули към с.Терджумен / Изворище/, с.Батаджик /Бата/, за да проследят шайката, а Сикорски с останалите 6 души остават в с.Даутли /Каблешково/.Един от патрулите се натъква до село Батаджик на части от редовна турска кавалерия и за това незабавно е донесено в Анхиало.
На основание на донесение подп. Веригин настъпва с полурота от Устюженския полк с началник ротен командир поручик Кузмински и взвод на 4 ескадрон драгуни.По това време /около 3 ч.през нощта/ капитан Сикорски получава сведение, че силна банда от около 100 черкези се появява около Месембрия и решава да се обходят околностите. Друг патрул от 14 човека, които чакат своите от Даутли, са обкружени от черкези, но успяват да се промъкнат към тръгващата вече от Анхиало колона. В схватката патрулът залавя един пленник, заколва още 6, но и сам дава жертви- двама убити и един леко ранен.
”Когато нашата колона тръгва към Даутли, завзето от турците, готова да започне бой, турците извадили бял флаг и влезли в преговори.Оказало се, че това са пристигнали турски пълномощници: капитан Гасен Гартен и поручек Ахмед Али за прокарване на демаркационна линия, която те погрешно смятали за преминаваща през Айтос към Бургас”. Загиналите драгуни са пренесени в Анхиалската църква и на следващия ден се погребани./Сб.МРТВ-77, 1911:82, 75: 257/. Известно е обаче, че с пристигането на гарнизона на руската войска се пристъпва към описание на продоволствието в складовете на пристанището, които са поставени под охрана. Освободителите подпомогнали и формирането на местната власт в града.
Недалеч от Несебър обаче продължавали да безчинстват башибозушки и черкезки шайки. Те използвали обстоятелството, че определената демаркационна линия, приета в Одрин започвала от Котел и завършвала при Несебър. Това давало възможност на злосторниците – грабители и убийци, да нарушават разграничителната линия и да вършат беззакония над българското население.
В тази обстановка, за париране на агресивните замисли на османското правителство от щаба на летящия отряд на полк. Лермонтов решават на 12 февруари една пехотна рота и един кавалерийски взвод да се установят в Несебър. В кратки срокове те успяват да изолират и неутрализират злосторническите шайки. Жителите на Несебър и околните селища заживяват не само свободни, а и по-спокойни. По-късно в Несебър била разквартирувана рота от 104 Устюженски пехотен полк.,за което пише донесение майор Косирдзе.
При първото преброяване по време на Временното руско управление населението на Несебър през 1878 г.е 2 450 души, а през 1880 г. то възлиза на 1739 души в 310 къщи, като 93 на сто от тях са гърци, констататират български и руски изследователи. И след Освобождението Месемврия продължава да бъде център на митрополия, която е люлка на гръцката просвета и култура в региона със своите едно мъжко 5-класно училище, едно девическо-4-класно и една забавачница , в която преподавали трима учители и две учителки.Те се поддържали от местната гръцка община, въпреки постоянното намаление на наличния й демографски потенциал.
148 г. след края на Руско-турската война, останала в народната памет като Освободителна, в Несебър така и няма нито паметник, нито паметна плоча, нито какъвто и да било паметен знак, посветен на освободителя на града от турско робство. Показателно е отношението както на общинското ръководство,така и на общинския съвет в Несебър.
Дори и в часа на класния ръководител никога не са говорили за историята на Освобождението на Месемврия на 8 февруари 1878 г. Самите местни преподаватели по история нямат и представа какво се е случило в навечерието на 8 февруари и непосредствено след нея.
Неговото особено значение обаче е насочено не толкова и не само за миналото, а към настоящето и бъдещето.
