Предстои честването на 70 – годишнината от включването на Старата част на град Несебър с Постановление № 243 на Министерския съвет на НРБ от 18.07.1956 като територия на старата част на град Несебър, обявен за архитектурно градоустройствен и археологически резерват от национално значение и се поставя под специален режим на градоустройствено и архитектурно изграждане.
Към резервата на Несебър не съществува мониторинг и заради това няма да научите нито в града и общината, нито в областната администрация, нито в министерството на културата, нито в самия министерски съвет.В Несебър и в съставните селища на общината обаче, извън Стария Несебър, съществуват паметници и паметни плочи извън града,които никой и никъде не води на отчет. Друг е въпросът на какво основание са изградени и монтирани тези паметни знаци. Отговорът на този въпрос,както и за липсващите паметници на липсващата памет, така и си остава висящ с днешна дата.
В тиражираната по интернет т.н. културна програма на Община Несебър за 2026 г. все още липсва информация за паметни чествания на бележити годишнини, но предстоящата 70 – годишнина от включването на Стария град като резерват е още един повод за преоценка не само на наличните съществуващи паметници на открито и тяхното състояние,а и на приемане на план за изграждането на липсващи паметници като места за съхранение на паметта. Идеята за изграждането на един или друг паметник може да бъде на инициативен комитет или на някакво сдружение с идеална /нестопанска/ цел, но реализацията на тази идея е задължение на изпълнителната власт.
За кои паметници може да се каже,че липсват в градската среда на Несебър? И друг път е ставало дума по въпроса, но се налага да се припомня.В несебърското обществено пространство обаче все така продължава да липсва паметен знак в чест на майор Колантаевски, командващ ескдрона,освободил Несебър на 8 февруари 1878. И на 3 март, когато се чества националният празник за Освобождението от турско робство в Несебър, тази паметна дата е липсваща като име на улица или наименование на някакъв друг обект с обществена значимост.С течение на времето местната власт и обществеността сякаш заразяват града със собственото си безразличие.
В Несебър все още няма значими плочи с текстове за тези, които съществуват, и за тези, за които имат инициатива и решение за тяхното изграждане /монтиране/.Един от тях е едно нещо-нищо паметник – паметна плоча, монтирана на стената под библиотеката до площад „Месамбрия”, уж за съединението като сила, но е с абсурден надпис за удължен с една година мандат на общинските съветници в Несебър.С абсурдния си надпис паметната плоча си е едно нищо, но заради това, че 23 години не е демонтирана от несебърските общинари, означава че я приемат за безразличие .
По същия начин изчезнаха и паметните плочи на антифашисти в Стария Несебър. Имаше ги, но днес са изчезнали.Тогава изчезна и паметника на загиналите в Балканската, Първата и Втората световна война, с надписа: „Българийо, за тебе те умряха ”, които бяха нещо, а след това ги превърнаха в несъществуващи нищо.
По скалата въпроси – отговори може да се установи, че от години се вири и т.н. паметник на рибаря или др.п. прозвища,за които няма аргументирана версификация. Нито тогава, нито днес има някакви индикации за отбелязването за поставянето на паметен знак без някаква връзка. До единственият нелегитимен стърчащ, назован на т.н паметник на рибаря, е изчезналата и конструкцията на съществуващата паметна плоча за „Слънчевия часовник” в Южния парк на Новата част на Несебър, а покрай нея изчезнаха и четирите паметни плочи.
