Минало незабравимо на 8,9 и 10 септември 1944 в Несебър

         Ден възхваляван, честван като национален празник 45 години, отричан, обругаван и почти забравен, вече повече от 36 години.Станал възможен в резултат на победоносният ход на Червената армия на Съветския съюз , на разгърналото се съпротивително движение в България против хитлеровия фашизъм.

         Дата положила началото и осъществила коренни революционни промени в обществено политическия живот, опит за полагане началото на нов по справедлив обществен строй – социалистическия. Доколко постигна заветната си цел, но той рухва като система и отречена идеология. Той бе една реалност, независимо с какъв знак, положителен или отрицателен бе възприеман тогава и в днешна време – това твърди дългогодишния първи секретар на Градския комитет на БКП – Несебър Васил Киров и кмет на Община Несебър.

Васил Киров – кмет на Община Несебър /1962-1966/
Васил Киров – кмет на Община Несебър /1962-1966/

         Несебър, като една далечна провинция , и въпреки това, изживява своето време в синхрон с събитията в страната. Има свой принос и жертви в съпротивителното движение, за да дойде тази дата.

         Обстановката в навечерието на Девети септември 1944 е напрегната и тягостна, още незасъхнали парещите сълзи и незатихнала тъга по загиналите антифашисти Николай Лъсков, Яна Лъскова, Васил Тодоров и Димитър Шишманидов.

         Освен това в затвора са Георги Иванов и Атанас Костов, а интернирана е Стоянка Тодорова / Харизанова/ .Близките на проявилите се антифашисти са поставени под наблюдение и тормоз.От друга страна витае надеждата за предстоящата свобода след светкавичните победи на Червената армия и приближаването и до нашите северни граници.

         На 8 септември1944 в полулегална обстановка в града е сформиран Отечественофронтовски комитет, в който влизат: Никола Янулов, Йосиф Керемидчиев – Ломски, Фана Иванова, Стефан Тодоров, Неделчо Казаков – комунисти , Георги Арнаудов земеделец, и Марко Шишманов – безпартиен. За председател е избран старият комунист Стефан Тодоров и за секретар безпартийния Марко Шишманов.

         На 9 септември 1944 е завзет полицейския участък, без съпротива и за негов завеждащ О Ф комитет назначава Георги Арнаудов- земеделец. Предприемат се мерки за осигуряване на обществения ред и сигурност.

         Кметът Стефан Иванов Тантилов напуща града доброволно на 8 септември. С радостно нетърпение всички очакват пристигане на представители на червената армия в града. Към края на деня населението преживява тъжно събитие, убит е ремсиста Никола Трендафилов патрулиращ като охрана на обществения ред. Убиецът е мичман от граничния пост.

         На 10 септември, населението се прощава с Никола Трендафилов. Същевременно преживява вълнуваща среща с представителна част на съветската армия. Нейни представители идват в Несебър на следващият ден -10 септември.

         Горещо посрещнати пред портите на града с вълнуващи слова на русокос руснак офицер и приветствие „ Добре дошли „ братушки” произнесено пламенно на руски от електротехника Никола Николаев. Голяма част червеноармейци са настанени по покана на гражданите в домовете им. Друга част в граничния пост и почивната станция „ Финансовото” в новия град.По думите на командването ,войниците да починат някой ден, да възстановят силите си и тогава напущат града.

         Преди пристигането на Червената армия в Гюльовца имало германци, разказва Недялко Петров.В летописната книга на училището в Гюльовца е записано дословно цитирам: „ На 6.ІІІ.1941 г. училището се зае от германски войски, и на 2.ІV.41 г. го освободиха, като заминаха за гръцко Югославския фронт и заплатиха наем на училището 19,000 лева.

         На 26 ноември 1943 г. дойдоха германски войскови части на квартира в училището и квартируваха до 16 декемврий 1943 година. „ Това бяха инженерни войски, които обновяваха и прокарваха нова телефонна линия Бургас-Варна. Телефонните жици бяха складирани на открито в двора на училището. Ние децата и някои възрастни успявахме да си вземем тънки жици, от които си правехме синжирчета, а възрастните такива за поводи на животните. Заради войната живота в селото бе труден, беден липсваха много”.

         Също на 10 септември от затвора се завръщат Георги Иванов и Атанас Костов, а Костов е назначен да завежда ръководството на моряшките постове подпомаган от Недялко Пиперков и Янаки Досев.

         Отечественият фронт и неговия комитет дълго време до провеждане на първите избори предсталява местната власт..На 15 септември отечественофронтовския комитет в разширение си състав избират за кмет завърналият се от затвора Георги Иванов, бащата на загиналата партизанка Яна Лъскова.

         Обстановката след тази дата постепенно силно се политизира. Оформят се две категории: управляващи тези членове на ОФ и опозиция от привържениците на миналата власт. Между тези две категории граждани се води ожесточена борба. Активизира се политическия живот, цялото население участва в него.

         Започва изграждането и фунционирането на всички партии от тогавашния спектър на страната. Особена активност проявяват младежките организации на БРП / к/ ремсистите и на БЗНС – земсистите.

         Основната задача на ОФ е утвърждаване на неговата власт, въвеждане на обществения ред и подготовката за мобилизиране на населението годно да носи оръжие за участие във войната за по

         Обстановката е твърде ентусиазиране и се появяват много доброволци из средата на младежите. Населението участва в подкрепа на фронтоваците с изпращане на колети, топли дрехи, ръкавици и др.

         Градът дава и жертва във войната Вангел Иванов Ташев роден през 1921 г. и загинал на 7 март 1945 г. при река Драва.

         Освен политическите мероприятия започват да се сформират и нови стопански организации като: Потребителна кооперация „ Прогрес” през 1945 г., Риболовна база през 1948 г., ТКЗС през 1950 г. с председатели: Стоян Кръстев, Стамо Кърлев, Георги Кръстев Узунов, Янаки Досев, Димитър Трендафилов.

         От начало стопанството се помещава в района на Качовите вили и настоящият Археологически музей. По късно стопанската база се премества в района на днешния Спортен стадион и при обединяване на ТКЗС в общината след 1958 г. в нова сграда на територията на Годишни Технически прегледи и Риболовен комплекс.

         Първоначално , както всички ТКЗС в страната и това в Несебър са с ниски финансово-стопански резултати, но по- късно след обединяването несебърското стопанство става водещо в общината с развито растениевъдство, лозарство и животновъдство.