Тази максима е формулирана далеч преди появата на интернет,но си има и своето съвременно звучене.Защото омразата не се появява с интернет, а си е човешко чувство от зората на зараждането на човечеството.Нещо повече , развитието на човека ,тя се превръща в негова същностна черта,нещо което го отличава от животното.В по-ново време,преди появата на интернет изданията,едно от проявленията на омразата спрямо ближния беше злословенето зад гърба му, или писане на доноси до партийния комитет.Хората се плашеха от комитета и най-вече от партийния секретар.
Днес партиен комитет и партийни секретари няма, налице е интернет и неговите умножаващи се проявления.Ценностната система е сменена и в интернет изданията шества НВ ано/псевдо/нимникът,явяващ се нещо като символ на свободното слово. Това е така,защото днес анонимността дава криле,анонимността в интернет те кара да се чувстваш /измамно/ по-силен и по-безнаказан.В лоното на анонимността падат всякакви задръжки,отприщва се животинското,и човек почва да прави това,което иначе не би си го и помислял,камо ли да го каже публично.
Но такива са реалностите.Ано/псевдо/нимникът в интернет вече се е превърнал явление,което несъмнено е една от характеристиките на днешния ни ден.Явлението няма аналог в досегашната медийна култура и със сигурност оказва някакво влияние и в несебърското “извън-интернет” общуване.Обикновено това общуване се осъществява на маса,и разговорът около масата се чува в/почти/ цялото пространство на заведението.И по всяко време на масата при вас може да седне чужд човек, понякога той става приятел, друг път-не.При всички случаи обаче разговорът е публичен,между познати хора.
В т.н. интернет форуми това е /почти/ изключено.Там под булото на анонимността, когато някой изрази мнение или позиция,моментално се засипва от злобни коментари и обиди.Вместо да се изрази собствената позиция на посетителя,
се омаскарява позицията на другия /явен или анонимен/.
Това е първосигналната реакция срещу другостта.Става така,че някои през живота си не са създали нищо смислено,пък било то и някакъв текст,но предпочитат да прекарват времето си в омаловажаване мнението или творението на друг.Това е обяснимо.Защото обществото на прехода,като всяко общество има своите маргинални прослойки.И те предпочитат да се изявяват в интернет форумите.Така е и в Несебър.
Маргиналите / т.н. общественици/ са недоволни, защото обществената среда не ги разбира.И те имат само един начин да изразят индивидуалния си протест-като обиждат,ругаят и негодуват,скрити под булото на анонимността.
Всеки, който по някакъв начин пише,споделя или изразява нещо в интернет,по-рано или по-късно се натъква на психосоциалния феномен,каквото е хейтърството- една от най-проявяващите се социални деформации в онлайн общуването. Става въпрос за онези анонимници-злобари,които са си такива,независимо каква е зададената тема. В реалното ежедневие подобни граждани са намусени,тъжни,сприхави или просто нелюбезни.Защо да бъдат различни в света на виртуалното.
Там дори са още по-истински.В интернет ти трябва само псевдоним.И можеш да “детапираш” затапеното си социално си недоволство, да разлаеш псетата и да поведеш глутницата.Свободата на такъв тип хора е ограничена само от речниковия им запас,който в повечето случаи е доста оскъден ,но пък за сметка на това са искрени и последователни в своето поведение.И те както всички останали хора,се обичат и мразят помежду си,и са олицетворение на максимата ”По-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за това,което не си”.
Когато обаче се обсъжда тема,каквато е тази,не само не може,а и не трябва да си анонимен.Е,ако не знаеш за какво става въпрос,правиш това,което си знаеш.Или просто си хейтърстваш на воля.
