Той говореше без думи, и рисуваше без образи, за да достигне чистотата на интелектуалното мълчание.Човек – творец, който с право може да бъде наречен аристократ на духа. В памет на приятеля Слави /1945-2025/
Максим МОМЧИЛОВ
От дистанцията на времето е колкото лесно, толкова и трудно, да се проследи и анализира 80-годишнината от творческия и житейски път на Радослав Ралев. Събитието пък съвпадна и с откриването на първата нова изложбена галерия в чест на името на Художника, а свещеникът Петър Косев освети тържествения водосвет.
При откриването кметът на Община Несебър Николай Димитров заяви, че в нашия град не се попада случайно. Хората се зареждат от специфичната атмосфера, създадена под влиянието на хилядолетна история, природни феномени и уникална архитектура. Затова тук се създава изкуство, а ние сме длъжни да даваме пространство на творците, защото те са част от славата на Несебър, от неговия чар и неповторимост.
Чествайки юбилейната годишнина, кметът Димитров отбеляза и за съпричастността на другите изтъкнати несебърски художници: Радослав Ралев, Богдан Богданов, Весела Пенчева, Видка Липчева, Вирджиния Богданова, Йордан Йорданов, Кирил Киров, Мария Богданова, Милена Казакова, Радослав Пенчев, Явор Топалов и Валя Георгиева, а новата галерия е още едно доказателство, че Несебър продължава да бъде живо средище на изкуство и вдъхновение.
За починалия си съпруг Слави Нели Ралева разказа, че хората наричаха художника за летописец на Несебър.Десетилетното му творчество е посветено и на този град, заслужено заел място сред световните забележителности, закриляни от ЮНЕСКО.
Ако беше жив , Слави щеше да е на 80 години.И днес за него никой не пита кой е, защото всички знаят, той е Художникът. Но кого обаче наричаме художник? Има различни определения и характеристики за човека – художник, но една от най-кратките и синтезирани максими е тази на Пабло Пикасо: „Художник – това е човек, който рисува това, което продава. Добрият художник – това е човек, който продава това, което рисува”.
Кога обаче един човек, който рисува, става художник? Отговорът на този въпрос не може да се изчерпи само с цитираната максима, тъй като творческият път на Слави е започнал преди повече от половин век. Но художник „се става” на определен етап от творческото развитие, в процеса на превръщане на изобразителните средства в изображение: цветът да стане въздух, въздухът – форма, формата – енергия, енергията -материя, материята – темперамент.
Доайенът на несебърските художници има редица самостоятелни изложби, участвал е в общи художествени изложби, картините му се котират и като скъп подарък за представителите на дипломатическия корпус. Могат ли да се разкажат обаче картините на Слави? Отговорът е, не. Защото съществуват точно толкова гледни точки към което и да е нещо, в т.ч. и за всяка картина, колкото са и точките /безкраен брой/ по периметъра на една окръжност, от които може да се визира центърът й. Друг е въпросът, че Слави е от малкото художници, чиито картини са били крадени.
Доколкото обаче творението на изкуството е в същината си въпрос, повик към човешката душа, към чувствата и разума, всеки отговор пред картините на художника е индивидуален.
Посланията в творбите на Слави са достъпни и разбираеми, и едва ли са нужни много думи,които допълнително да признават и утвърждават постигнатото от Художника.Така е, но дори и да не беше нарисувал нищо повече, винаги може да се открие още нещо, недоизказано за неговите картини.
Има художници, които разрушават красотата. Нарочно. Получават видения, които ги карат да си представят,че красотата е измислена,фалшива и ненужна. Хармониите ги дразнят,а симетриите, дори онези,които са деца на природата – ги плашат.От сутрин до вечер преследват деформираните си внушения, дооформят ги, и им слугуват.Същите са и т.н. художници от Дружеството на несебърските художници, които демонстрираха с неприсъствието си към починал на 31.10.2018 Слави.Но няма как подобна кончина да бъде подмината, просто току тъй.
Има такива художници, но моят приятел Слави не е от тях.Изглежда негласно се е клел да служи на Красотата.Може би защото е прекарал по-голямата част от живота си в дамско обкръжение. Познавах Слави повече от трийсетина години, но много рядко съм присъствал на конкретно сътворяване на негови творби.Виждал съм ги най-вече в завършен вид. Като художник за него може да се каже,че той никога не се съобразява с «повелите на времето», а следва преди всичко «своята си линия».За него по-важни са душевната хармония и изисканата артистичност.
Той не натрапва набързо скалъпени послания или клиширани заглавия.Слави дава свобода на зрителя,защото сам умее да бъде свободен и знае стойността на свободата.Свободата като цена на една абстрактна картина,като възможност за полет на мисълта. «Свободният» Слави обаче не гони Времето,а бавно следва собствената си творческа съвест,без да се вслушва в «съветите» на властта.Съхранявайки вътрешната си цялост и в същото време продължавайки да се развива.
Последната му изложба, заедно с приятели-художници от сдружението „Несебър Арт” , бе красноречива в това отношение. От нея може да се съди,че творческият път на Слави е многопластов и сложен. Привидно ограничен в определена траектория, неговият изграден художествен арсенал се усложнява с течение на годините.В ранния си период той превръща природата в абстракция, в зрелите му години абстракцията сякаш става негова втора природа.
Празничните багри в природните пейзажи,композициите изпълнени в ярки цветове и вдъхновени от Стария Несебър, както ритъмът и стилизацията от раните години постепенно преминават през умерената условност за да достигнат до кодирани художествени хармонии. Картините му въздействат спокойно,въпреки че зад привидното затишие на балансирана и отмерена хармония се крие духовното неспокойствие на търсещия творец.Те носят усещането,че сякаш са изградени на един дъх.
Всяко петно е намерено като тон,всяка линия тежи на мястото си,всяка форма уплътнява пространството.Така привидната лекота,която излъчват платната му,е скрила зад себе си пластове на систематично и овладяно знание.
По този начин той «перефразира» действителността, дава израз на трайното, значимото и извечното, в контекста на едно състояние, на една емоция.С рационална отмереност Слави «запечатва» предмети, състояния и сгъстени емоционални изблици в картините си,но никога не натрапва на зрителя посланията си.Оставя го сам да намери път към изобразеното.
Слави вече го няма, но какво още може да се каже за картините от него? Багрените му хармонии в тях са балансирани-цветът в творбите му не «крещи»,а възвисява. Конфликтите в структурата и пластиката на картините му са сведени до диалог – диалог между временното и трайното,традицията и модерния изказ,материята и духовността. Пиша паметното слово за седми път и това се оказва нелека задача.Защото в случая става въпрос не само за един талант, какъвто е Слави, но и един приятел.
Художественият му почерк е по отчетлив,а живописният език на Слави е богат и гъвкав и в същото време,освободен от конкретното наподобителство. В този случай можем говорим за мяра, вкус и едновременно за непосредственост,прямота и спонтанност в художествения изказ.
Рисунъкът му е повече или по-малко обобщен,но поднесен в интимното му звучене посредством отмерената звучност на пастелните гами. Който не вярва,че картините могат да звучат, можеха да застоят пред двете платна “Музика-І и ІІ” на Слави.Музиката можеше да се долови и от други картини,където в живописната тъкан прозвънява някой неочаквано топъл акцент, изографисан точно там, където му е мястото.
Мисля, че художниците, като служители на Вдъхновението, не са обикновени простосмъртни. Те рядко разбират докрай самите себе си. А как да ги проумее тогава един или друг похвалник, вече покойник?
Все пак смятам, че Радослав Ралев е човек, за когото «художничеството» -хоби и професия са едно.За него изкуството е безкраен път, постоянен спътник,начин на съществуване. Той говореше без думи и рисуваше без образи, за да достигне чистотата на интелектуалното мълчание.Човек – творец, който с право може да бъде наречен аристократ на духа.
И още нещо. Паул Ернст смята, че големият художник се състои от две екзистенции: велик човек и занаятчия – този, на когото е дадена само една от двете, е именно дилетант. Творецът, художникът се доближава най-плътно до архитипа, платоническия първообраз на (идеален) занаятчия, освен ако този архитип не е самият Творец.
Разбира се това паметно слово можеше да бъде съвсем кратко, под цитата: «Ars longa,vita brevisest», за вече отминалия приятел Слави. Можеше и така. От него останаха ненарисувани картини. Сигурен съм,че една част от тях ще добият очертания в недовършените платна на приятеля Слави, вселени от Художника в галерията „Радослав Ралев”.
Поетичният текст до Слави е от бургазлията Пейо Пантелеев – актьор, режисьор, художник, мим и поет:
На приятеля Слави, посвещавам
Нагоре, нагоре, все още- нагоре,
там, дето синее окото небесно,
катеря животът си, без да говоря,
понесъл товара на моите песни…
Затрупват ме спомени,препъват ме думи,
пропадам във пропаст от нежност и ласки.
Залязват пред мене любови безумни
и сменят сезони дежурните маски.
Ще свърши ли Ада, ще видя ли Рая,
ще спра ли след себе си аз да поглеждам,
ще имам ли сили нов стих да извая –
за раздяла жестока, за надежда последна…
Ще имам ли устни – да те повикам,
ръце – да те сгуши, очи- да ридая.
ще имам ли вино и хляб за молитва,
ще срещна ли някога Господ – не зная…
Нагоре, нагоре, все още – нагоре,
катеря и в длани Живота си нося.
и капят минути през пръстите мои,
и няма от кой миг покой да изпрося.
Пейо ПАНТЕЛЕЕВ
