Предисловие
Преселниците – гърци от Месемврия се заселели в Нова Месемврия през 1925 г.Поколения от новите заселници се събрали за книгата през 2015 г., която е известна под името:” Спомен за Месемврия, 90 години памет”, чиито авторски колектив са от „Културната асоциация на Неа Месемврия 2015 г.Общество за македонски изследвания”. Книгата не е прикрита за живеещи в Несебър, но е крайно ограничена.И за да я преведеш от гръцки на български език, можеш да направиш това, само под наем.Книгата е доста обемиста, но с лицензиран преводач бе преведена първия откъс от: Встъпление, Пролог и Присъединяването към Българското Княжество.
”Предприсъединяването” започва от 3 март 1878 г., 1881 г.,1882 г.,1884 г.,1885 г.,1886 г.,1888 г.,1890 г., 1905 г.,1906 г., 1912 г., 1914 г.,1918 г., 1919 г.,1922 г.,1925 г.до 1928 г. В издадената през 2015 г. книга се отразява, че …„След присъединяването на Месемврия към България, изглежда, че населението на града постепенно се увеличава. И така през 1888г. в града живеели 1 739 души, от които 1 503 са гърци, а в края на ХІХ век общият брой на жителите ще достигне 1 870 души, от които 1 671 ще бъдат гърци, а 155 българи, с критерий за отличаване майчиния език”. По-късно преселниците за Бугариево през 1925 г- прстигат 368 /340/ семейства, а през 1926 стават 288.През 2001 г. по статистика в Неа Месемврия жителите достигат 2343.
Публикуването от гръцките съседи на Обществото за Македонски изследвания е твърде обемисто.За да избегна измамното „внушение” на публикуваната тематика представям и първите свои наблюдения за взаимните представи на гърци и българи за един относително дълъг период от време, съзнателно запазвайки формалната фрагментарност на изложението в книгата.
Публикуваното на еднакви или близки по вид извори – най вече гръцки,
в крайна сметка са се изграждали, възпроизвеждали и утвърждавали почти винаги на основата на съществуващите и минали противоречия и конфликти.
Дори когато надделяват положителните нагласи и разбирането за необходимостта от изчистването на негативните стереотипи, сянката на миналото неотменно присъства , нюансирайки добрите намерения по начин, който в най-добрия случай превръща крайните негативни оценки в неутрални, но и как гръцкият национален „образ аз” се вписва в обемистото издание на „образа на другия”.
Встъпление
Много пъти, държейки в ръцете си една книга, една история или един фотоалбум, като например книгата „Сувенир от Месемврия“, имаме очакванията за едно пътешествие: пътешествие във времето ….. в историята …….. и в културата.
По случай „90 години Спомени“ от прогонването на Месемврийските бежанци (и най-общо казано, на всички бежанци от Западното крайбрежие на Черно Море и на Северна Тракия), Културният Клуб на Нея Месемврия, с ценното сътрудничество с Обществото за Македонски изследвания, ни канят на пътешествие в страниците на фотоалбума, които излъчват аромат на горда история и култура от 615 пр.Хр. до днес, 2015 година.
В първата част на фотоалбума, която представлява и историческата му част, читателят ще пропътува от дворците във Византия, през Месемврия на Черно Море, оттам в Централна Европа, от Триест до Виена и Одеса…. и след това до Прогонването от 1925 година и безмълвното завръщане към майка Гърция и района на Нея Месемврия след 2600 години.
В основната фотографска част на фотоалбума, ще намерим релефен чернобял отпечатък на паметта, изваян с перо и фотографския обектив от последните 100 години.
Спомените, заключени в историята чрез мастилото на перото или чрез щракването на чернобелия фотографски обектив, които са като сянка на времето по залез слънце в Месемврия на Черно Море и малко след това при изгрев, в Нея Месемврия, област Солун, са предшествани от черните сълзи от прогонването.
В третата част на фотоалбума, читателят ще пропътува през игрищата от шамот с платнената топка до дървения паркет на баскетболния отбор и първенствата на спортен клуб „Маркопулос“.
Читателят ще пропътува през богатата история на Културния Клуб, който направи Нея Месемврия известен в цяла Гърция, който обиколи с Нея Месемврия в цяла Европа и ни направи извънредно горди след получаването на отличие от Атинската Академия.
„Сувенир от Месемврия 90 години Спомени“
Едно прекрасно пътешествие, със спомени и аромат на история и култура.
Благодарим Ви от сърце, че споделяте това страхотно пътуване, като в крайна сметка знаем, че историята и културата винаги ни поставя на първия ред…..
Едно голямо Благодаря на членовете на организационната комисия за промотирането на „90 години Спомени“, едно голямо Благодаря на Обществото за Македонски изследвания и едно голямо Благодаря на нашия спонсор (Трансадриатическия газопровод).
Левтерис Маргаритис,
Председател на организационната комисия за промотирането на „90 години спомени“
Пролог
Културният Клуб на Нея Месемврия, област Солун, е един от вече мултикреативните такива, поне в област Македония и поддържа жив пламъка на бежанците, наши съотечественици, които достигнаха до област Македония през 1925/26 година, след като имаше размяна на населението с българите от Македония. Те оставиха красивата си Месемврия на злочестията на времето и построиха Нея Месемврия, близо до Солун. Обществото за Македонски изследвания следва, посредством сътрудниците си, дейностите на Културния Клуб на Нея Месемврия и им се радва и ги поздравява за активните дейности и всички Месемврийци, които подкрепят делото му. Обществото за Македонски изследвания се радва и на двамата млади научни сътрудници, които се заловиха с издаването на настоящия том: г-н Хараламбос Гапас и г-жа София Вуциду.
В настоящия том, читателят ще се запознае с историята на Месемврия от епохата когато той е заселен от жители на Мегара, малко преди военната кампания на Дарий I, на място, където са живеели малко гърци и траки, ще се запознае с наименованието му, със защитеното му географско положение и с търговското му развитие в края на 5-ти век и началото на 4-ти век пр.Хр. Градът е създал връзки с Атина, вкусил е независимостта си по време на царуването на Филип II Македонски и Александър Македонски, която е премахната от Лизимах, за да премине след това под юрисдикцията на диадохите на Селевк I Никатор и на Антиох I Сотер. Малко след това, Месемврия е ограбена от галите (края на 3-ти век пр.Хр.), а в началото на 1-ви век пр.Хр. ще се намеси в Митридатовите войни; ще бъде атакуван от гетите, които ще отблъсне.
По-късно, ще попадне под Римско владичество и паралелното разпространение на Християнството. През дългогодишния Византийски период, поради геостратегическото си положение, Месемврия ще представлява поле на последователни Византийско-Български сблъсъци, с край на тези сблъсъци при победата на Лъв V Арменец през Април 814 година, който украсил града със сгради, храмове, укрепления, както и Йоан Цимисхи през 971 година. Цимисхи ще докара в района павликяни от Мелитина, Мала Азия, които са носители на манихейска ерес.
През 11-ти век, района ще бъде наново атакуван от кумани и печенеги, които ще бъдат победени от Алексий I Комнин. Един неприятен момент от историята на Месемврия е 1202 година, когато Алексий III Ангел признава господството на българите в района.
След много перипетии, около 1333 година, градът ще премине в ръцете на българския цар Иван Александър. Венецианци, франки от Савоя и турци ще преминат през Месемврия, като последните ще му дадат привилегии. Към града ще забегнат много Византийски първенци – останалите живи при превземането на Константинопол. Вече е започнала нова история на Месемврия, който ще се стане свидетел на атаките на казаците през 1611, 1625 и през 1631 години. По-късно, с Пожаревацкия договор от м.юли 1718 година, много месемврийци ще потърсят нови пътища към Централна Европа, като по този начин ще облагодетелстват търговията и занаятчийството в града, като жителите му ще създадат един активен търговски флот и една класа от корабособственици, с най-видни представители – семейство Кумбарис, членове на което, ще се отличат като значими участници във Филики Етерия, през съдбовната 1821 година.
По време на Руско-Турските войни, Месемврия е поле на военни действия, откъдето сериозен брой месемврийци са отишли в Русия. Тъжна страница в историята на Тракия е превратаджийското Съединение на Североизточна Тракия към новата хегемония на България, през един период, когато процъфтяват търговията и образованието в Месемврия.
Оттогава и започват систематичните преследвания на гърди от Североизточна Тракия и особено от Месемврия, които достигат върховата си точка след Междусъюзническата война, с надежда за гръцкото население, която е изразена в Ньойския договор от 27-ми ноември 1919 година и, която предвижда защитата на етническите и религиозните малцинства в България. Това започна с началото на размяната на малцинства на доброволческа база.
Масовото изтегляне на месемврийци започна през 1925 и 1926 години, с пристигането им в Гърция. Читателят на настоящия документ, ще може да се запознае от страниците на тази книга, с биографиите на семействата Кумбарис и Хрисовергис, с църковните паметници на Месемврия, които са около 16, с манастирите му и разбира се, с живота на месемврийците в Гърция, със заниманията на жителите му, с училищата, икономиката, социалната система и други.
Фотографските материали са много, както от стара Месемврия, така и от Нея Месемврия и от спортния клуб, които са събрани с усърдие от Културния Клуб на Нея Месемврия. В тези трудни за нас времена, с настоящия фотоалбум, Културния Клуб на Нея Месемврия предоставя спомени от една богата епоха, но и от перипетиите на бежанците от първото и второ поколение, които са дали нов дъх при прераждането на тяхната Нея Месемврия.
Атанасиос Е. Каратанасис-
проф. от Солунски университет „Аристотел“,
председател на Обществото за Македонски изследвания
Редакция: Хараламбос Гапас
Филоложка редакция: София Вуциду
Набор – Печат
UNIVERSITY STUDIO PRESS А.Е.
ул.“Арменопулу“ 32, 546 35 Солун
Тел. 2310 208731, 2310 209637, 2310 209837, Факс 2310 216647
Ел.поща: [email protected]
Интернет страница: www.universitypress.gr
СТОА ТУ ВИВЛИУ (Книжна аркада) – ул.“Пезмазоглу“5, 105 64 Атина
Тел. и факс: 210 3211097
Присъединяването към българското княжество
С подписването на Санстефанския мирен договор между Руската и Османската империи на 3-ти март следващата година, голяма част от балканските владения на османците – между които Северна Тракия с Месемврия /Несебър/ – ще бъдат присъединени към новосъздаденото Княжество България. Този статут, обаче, ще бъде номинален и няма да продължи дълго време, тъй като Санстефанският мирен договор ще бъде ревизиран от нов договор, който ще бъде подписан от Великите сили в Берлин на 13 юли 1878г. Новият договор потвърждава независимостта на Румъния, на Сърбия и на Черна гора, като същевременно предвижда Княжество България да бъде ограничено на територията на Долна Мизия, на север от Хемус /Стара планина/ и да запази автономията си под управлението на Султана, плащайки годишен данък. На юг от Стара планина, в района на Северна Тракия, в опит да се ограничи територията на предишното велико Княжество България, е създадено още едно княжество, това на Източна Румелия, чието име произлиза от думата „Румели“, понятие, използвано от османците за Балканите.
Законодателна харта на това държавно устройство, Органичният закон, признава равенството на всички религиозни и етнически групи и зачита техните права. В новопоявилата се държава, според една руска статистика от 1879г., живеели 815 513 души, от които 537 231 българи, 174 759 турци и 42 516 гърци, като освен тях имало и 19 516 цигани, 4 177 евреи и 1 306 арменци 1.
В Месемврия по това време живеели около 1 700 гърци. Много от жителите били принудени да се преместят, поради неотдавнашната война, а градът понесъл много загуби. Някои от тях били свързани със забележителната му библиотека, тъй като руснаците, когато се оттегляли, взели със себе си доста голямо количество книги, оставяйки след себе си само 600 тома. Разбира се, с дарения на жителите му, по-нататък библиотеката ще продължи да се обогатява и до 1906г. ще достигне 3 000 книги. По това време в Месемврия – но и като цяло в по-широкия район на по-значимия елинизъм – се наблюдава голям интерес към буквите. Тоест нараства необходимостта от засилване и систематизиране на образованието, за да се приведе в съответствие с училищата в Гърция. И така, постепенно, методът на взаимообучението се изоставя и в училищата започват да се наемат за учители завършили Атинския Университет, Арсакио, училището в Халки или
Великата школа на нацията.
По това време в Месемврия се появяват гръцките сдружения с по-широк общообразователен характер. През 1881г. има свидетелства за „отдавна учреденото“ Благотворително братство, в което имало членове и от съседното Анхиало /Поморие/, а също така е имало и общообразователно сдружение Орфей, което е развивало дейност по различни начини до 1906г. Мобилизирането на елинизма в областта на образованието може да се обясни лесно и от конкуренцията, която започва да се развива между Вселенската Патриаршия и Българската Екзархия, противопоставяне, което постепенно придобива чертите на национален конфликт между гърци и българи.
През 1878г. в Месемврия, освен Градското училище, което наброявало около 100 ученика и имало 2 наети учителя, е функционирал и частен девически пансион. През същия период, почти всички села на отсрещния бряг на града, които административно са принадлежали към него, имали по едно училище за основно образование. Разбира се, големият брой ученици, за които се твърди, че са учили там, показва значението, което дори такива малки селски общности са отдавали на образованието.
В периода след основаването на княжеството на Източна Румелия, развитието на железницата, която следвала течението на река Марица /Еврос/, съединявайки Константинопол със София, променило пътя на придвижване на продуктите. Този нов път за свързване на периферията с центъра, довел до отличаването на нови центрове за вътрешна и международна транзитна търговия, като други по-стари започнали да упадат. По този начин крайбрежната търговия по море, която била упражнявана от хората в продължение на хиляди години и успяла да издигне градовете по тракийските крайбрежия в значителни центрове, постепенно започнала да замира. Влаковете, несравними по отношение на корабите по онова време, от гледна точка на скоростта и безопасността, преместили центъра на търговията от бреговете към вътрешността на страната. В тези условия, значението на Месемврия като търговски център започнало да намалява. Поради тази причина много от жителите били принудени да се преместят в съседните Варна и Пиргос /Бургас/, които като пристанища, били успели да запазят ключовата си роля.
Жителите на Месемврия се насочили и към Констанца, Константинопол,но и към Тракийския хинтерланд, в градове като Филипуполи /Пловдив/ например. Въпреки това, в града продължавали да процъфтяват риболовът, лозарството, както и други занаяти.
Новопоявилите се обстоятелства довели до намаляване на населението му. По този начин от главен град на областта, Месемврия била понижена до градска община, причислена към администрацията на Анхиало /Поморие/. Освен това, пастирското място на митрополита, който остава в града, ще бъде ограничено и ще се отнася вече за гръцките селища на отсрещния бряг, Равда, Чимос /Ахелой/, Свети Влас, Емона, Иракли, Баня и Аспро /Бяла/, в резултат на твърдата политика, приета от българите спрямо патриаршеските митрополии след 1885г.
От самото начало на образуването на автономното княжество Източна Румелия, българите, които били мнозинство, пристъпват към действия, целящи да насърчат цялостното побългаряване на района. Този факт е отбелязван многократно от вицеконсула на Гърция в Пловдив Атанасиос Маталас, като нуждата да се прояви специален интерес към тракийския елинизъм от страна на гръцкото кралство е подчертана от депутата от Каваклис- Димитриос Аргириадис в негов доклад до генералния консул в Пловдив- Аристос Дракопулос, през ноември 1882г.. Българите координирали действията си за обединяване на Източна Румелия с България чрез организацията Единство. В този контекст се стремели към отстраняване на гърците от държавната администрация и националната гвардия, а също така оказвали и натиск върху гръцките села да се присъединят към Екзархията и да приемат български учител. Все пак, въпреки трудностите, броят на учениците изглежда се е увеличил значително, както в училищата в Месемврия, така и в съответните селища отсреща.
От май 1884г., когато мястото на главния управител от гръцко-български произход Александър Богориди е наследено от Гаврил Кръстевич, положението на гърците става все-по- лошо. През февруари 1885г. българите основават Българския таен революционен централен комитет, който започва да организира митинги, с цел обединяването с България, като в същото време се подбуждат нападения срещу гърците. На 22 април същата година, със съгласието на генералния консул Николаос Генадис, гърците решават да празнуват имения ден на крал Георг І, като украсяват със знамена къщите и магазините си.
Този акт разгневява българите, които започват безмилостен насилствен погром срещу гърците. Действията на национална омраза се разпространяват от националистическите български организации и чрез вестниците, които пропагандират обединението.
Разбира се, в края на ХІХ век в Източна Румелия излиза и гръцки печат. В Месемврия,
разбира се, се разпространяват вестници като Вима и Театис, които се издават в съседен Бургас.
На 2-ри септември 1885г. български националисти, с мълчаливото одобрение на българския княз Александър Батенберг и българското правителство, осигурявайки съдействието на българските власти, организират преврат и на 8-ми същия месец обявяват обединението на Източна Румелия с България. Изправена пред така оформилата се ситуация и предвид противоречивото отношение на Великите сили, Сърбия ще обяви война на България през ноември, но ще претърпи поражение. Гърция, нямаща възможността да действа незабавно, тъй като не граничи с региона, ще обяви мобилизация, която ще продължи до април месец 1886г. и ще стане известна като „Псевдовойната на Делиянис“. След обединяването на двете княжества, изправено пред вече видимия риск от заличаване и побългаряване на елинизма в Северна Тракия, гръцкото правителство реагирало предимно чрез засилване на образователните общности.
И така чрез Комитета за Укрепване на гръцката църква и образование, започва да се изпраща годишно финансово спонсорство в някои гръцки общности. Финансовите помощи били главно за малките и бедни общности, но тези суми не били винаги едни и същи и не се изпращали на редовни интервали от време. Обикновено финансова помощ се предоставяла на всеки три месеца и била за заплати на учителите. При спешни случаи се изпращали и извънредни вноски. Но те в никакъв случай не покривали дори минимално училищните разходи и по-скоро били като временно решение за закърпване на бюджета на общността. Трудности имало и при опитите да стигнат парите на комитета, както за консулите, които ги управлявали, така и за общностите.
Показателно е, че през 1887г., били изпратени общо 205 лири на селата на отсрещния бряг на Месемврия, Баня, Бяла, Емона, но и на Каварна (Визони), Евстатохори /Българово/ и Хасково. През следващата година, част от субсидията, наред с други общности, получава и Месемврия.
Разбира се, би било грешка да направим извода, че образованието на гръцките общности се е покривало изключително от бюджета на гръцката държава. В някои случаи, намесата на гръцката държава във финансирането на училищата на общностите може да се разглежда просто като административна, тъй като се отнася до разпределянето на наследството на богати сънародници към различните общности, които били депозирани в гръцката хазна. Един такъв случай, който се отнася за Месемврия, се свързва с наследството на месемврийския търговец Пангалос, който живял и работил в Одеса. Той завещал сума пари, от която на всеки шест месеца щели да се отпускат лихвите за укрепване на училището на неговото родно място. Въпросното завещание е внесено през 1890г. в Националната банка на Гърция от изпълнителя на завещанието, консула на Одеса – Вуцинас. През същата година Градското училище вече е шест-класно, а девическото училище е четири-класно, като в същото време функционира и детска градина.
В периода след 1885г., железопътната връзка на София с Бургас, ще превърне съседното пристанище в център на търговската дейност на месемврийците. Освен това, тази железопътна линия имала и външно значение, тъй като свързвала черноморското крайбрежие с Виена 2, съживявайки икономическото движение на региона. За месемврийците, обаче, както и изобщо за гърците, които развивали търговска дейност, както на територията на българското княжество, така и на територията на румънското царство, преобладаващите условия били неблагоприятни. Освен това, съблазънта да се асимилират в замяна на един по-удобен и приятен живот е много силна. Въпреки трудностите, обаче, гърците, главно от тракийското крайбрежие, остават ненадминати в морската търговия, било то с платноходи или с параходни плавателни съдове.
След присъединяването на Месемврия към България, изглежда, че населението на града постепенно се увеличава. И така през 1888г. в града живеели 1 739 души, от които 1 503 са гърци, а в края на ХІХ век общият брой на жителите ще достигне 1 870 души, от които 1 671 ще бъдат гърци, а 155 българи, с критерий за отличаване майчиния език.
През последното десетилетие на ХІХ век, натискът на българското управление става все по-интензивен. Първата грижа на гърците била да избегнат зачисляването към българската армия, нещо което се предвиждало след българо-гръцките конвенции от 1885 и 1893 година за тези, които са придобили гръцко гражданство. През 1903г. в доклад на гръцкия консул в Пловдив Н. Фундулис, се твърди, че от 1 750 гърци в Месемврия, 73 имали гръцко гражданство. Много от тях, разбира се, получавали фалшиви удостоверения от гръцките консулства, факт, който карал българските власти да оспорват истинността на документите, накратко пристъпвайки към принудително набиране.
Освен това, българските власти отказвали да признаят гръцките православни общности като юридически лица, което довело до конфискация на имуществото на общностите и на патриаршеските църкви.
