Искате ли да прочетете какво пише в книгата „Кметове на Несебър след 1878” за Скули Стефанов ще попаднете само на датирането на кмета между Димитър Савлакиев и Яни Каландинов. Нищо друго няма да попаднете и към колектива на изследователите: д-р Ст.Пейков – ръководител, П.Димитрова – експерт, К.Радева – сътрудник, Държавен архив – Бургас, РБ „П.К. Яворов”, Научния архив на БАН.
Просто не са си свършили работата. „Изследователите” все пак са „свършили” нещо като нищо за книгата и то е на 61 стр., че: „По време на кметуването на Скули Стефанов, на 20 март 1922 г. умира най-възрастната жена в помнената история на Месемврия през XIX и XX век, Елена Манолева, на 108 години. С нея си отива една цяла епоха, на която тя е била жив свидетел, участник и вероятно разказвач, чието слово също е изгубено за следващите поколения.” Подобни твърдения за т.н. изследователи би трябвало да се изобличават и разобличават.
Би могло да се установи, че Скули Стефанов /Фатаула/ се занимава с търговия. През 1921 г. гръцката общност масово се изселват с кораби в Гърция. Скули отказва да тръгне с тях. През 1922 г. е избран за кмет на Месемврия. Записан е в книгата на кметовете на града /20.03.1922 – 16.03.1923/.Скули имал земи в района, произвеждал първокласни вина, отворил в града лимонадена фабрика и хан.
Мандатът на кмета Стефанов съвпада с периода 20.02.1922 – 23.02.1923 когато тогавашният министър на вътрешните работи и народното здраве Райко Даскалов изготвя проект за промяна в избирателния закон. Целта е изборите да се провеждат не през октомври, както е по закона от 1920 г., а в първия неделен ден на ноември. Причината е намерена в необходимостта земеделското население да се отправи към урните едва когато стопанската година на практика е приключила. Законът e приет на 23.02.1923.
Още на 06.07.1922 е образуван Конституционният блок, в който своите сили консолидират Обединената народнопрогресивна партия, Демократическата партия и Радикалдемократическата. Сблъсъкът между правителството и новата политическа формация не закъснява.А това дава отражение и на обществеността в Анхиалска околия и град Несебър. Две години по-рано се осъществява официалното подписване на Ньойският договор на 27.11.1919, а ратификацията влиза в сила от 15.02.1920 г.
Финансовите клаузи задължават България да изплати 2,250 млрд. златни франка, но с лихва от 5 % за 37 години. Така сумата възлиза общо на близо 5 млрд. златни франка – непосилна сума за българското правителство, а това бреме тежи и през кметуването на Стефанов. Заедно с финансовите и материални последици от загубата на войните в обществената атмосфера в началото на кметския мандат на Стефанов се стига до принудителното демографско разместване и прииждащата бежанска вълна на града и съставните селища. Започва изграждането на едноетажни бежански къщи, а всичко това започва през едногодишния мандат на Стефанов.
Историята на кмета Скули Стефанов и неговото семейство си има родова памет. Едни са забравили за нея, други са я съхранили в спомени и в снимки, които предават на наследниците си.Всичко това проследява Соня Кехлибарева.Историята на фамилия Скулиеви започва в Месемврия (дн. Несебър) още преди Освобождението от турско иго. В нея се преплитат съдби на красиви жени и силни мъже. Кръстосват се неведоми съдбовни пътища.
Адониус Арванти, грък по националност, бил избран от тогавашната турска власт за каймакам (околийски управител) на Месемврийската околия. Умира млад и оставя красивата си жена Фросо вдовица с малка дъщеря Елени, превърнала се в красавица.
Фросо се омъжва повторно за капитан на кораб. Той отвежда новото си семейство в Констанца. От този брак се раждат две момчета. За нещастие майката се разболява от холера и преди да умре поръчва на мъжа си да омъжи Елени за Скули от Месемврия. Това нейно желание е изпълнено.
След женитбата младият мъж купува къща за новото семейство. Раждат им се седем деца. Първото почива като пеленаче /Стела, наричана Стелени/, Стела -1898, Стефан – 1900, Андони /Андон/ -1903,Киряк -1905, Фросо – 1908 и Евангелия – 1915. Последната дъщеря се разболява от скарлатина и заразява майка си Елени, която умира.
След кметуването си в Месемврия Стефанов решава да разшири търговията си със зърно в Бургас. За целта заедно със синовете си Стефан, Киряк и Андон купуват лозе в покрайнините на града /дн. ”Александровска” и ул. “Македония”/. Построяват големи хамбари и търговията потръгва. Решава да даде на синовете си солидно икономическо образование, затова ги изпраща в чужбина. Стефан и Андон завършват финанси в Белгия. Бащата е искал те да продължат търговията на семейството. Андон се увлича по Маркс и Енгелс и заминава интербригадист в Испания. Заловен, той е върнат в България. Тримата братя основават фирма “Братя Скулиеви”, занимаваща се с търговска дейност.
Стефанов подсигурява и дъщерите си със зестра, като им купува къщи в Бургас.На Фросо къща на ул. ”Оборище” и ул. “Средна гора”, а за Стела и Евангелия двуетажна къща с партерен етаж и магазини на ъгъла на ул. ”Александровска” и ул.”Успенска”. Двете сестри остават неомъжени до края на живота си.Скули Стефанов умира на 15 януари 1941 г.
Национализацията през 1947 г. засяга и братя Скулиеви. Новата власт отчуждава имотите им, като им оставя само 1/3.По късно държавата взема и тази част. На земята на ул. “Александровска” и ул. ”Македония” построяват жилищен блок на четири етажа, а на партера магазин, познат като „Малките хали“ или „Скулиеви“.
Лишени от собствената си фирма и земите, братята отиват на работа в новосъздадените държавни предприятия като финансисти. Андон е назначен като счетоводител в Кооперацията на слепите, Киряк – в Окръжния кооперативен съюз, а Стефан работи във Вагонния завод.След 1990 г. имотите са върнати с продължителни съдебни битки на наследниците на Скулиеви. Наследници на родовете Арванти и Скулиеви имат в Гърция, в Констанца и Букурещ в Румъния.
