Покрай книгата на Константин Иречек попаднах за частични текстове на Феликс Каниц за Месемврия.Попитах в Библиотеката в Стария Несебър за книгата на Каниц „Дунавска България и Балканът”, но се оказа, че такава книга тук няма и не е имало. Попитах за същото в местните библиотеки на читалищата, но тази книга не им е известна.Отидох в регионалната библиотека „П.К.Яворов”- Бургас, но се оказа, че и тук, такава книга няма.
Каниц е бил пътешественик и пътешествайки след неговия път достигнах до регионална библиотека „Пенчо Славейков” – Варна, където пък книгата я имаше. Все пак пътешествайки бях първият читател в несебърските библиотеки и бургаската библиотека, прочитайки тома на Каниц във Варна.Краткият пасаж в книгата е от 1872 г.:
……Селото Бана се намира в твърде плодородната долина по течението на рекичката Ерекли и е много приятно. Обаче строежът на неговите къщи, 70 на брой, се отличава малко от конструкцията на българските. Външният вид на жителите му говори, че те са твърде будни хора. В носията им преобладават светлите цветове. Мъжете почти винаги имат фес, бели ленени дрехи, пъстри елечета, и пояси. Същото важи и за жените и децата. При последните ми направи впечатление, че са предимно руси и често имат фино очертани профили. Останките от гръко-римската раса в Дунавска България са примесени с местното население с изключение на няколко оазиса, разположени непосредствено или близо до Понта. На територията между Несебър и Варна отбелязах само 7 чисто гръцки селища: Аян скела, Манастиркьой, Емине, Акдерекьой, Ерекли, Бана и Курукьой. Жителите на тези селища са почти монополизирали в ръцете си цялата търговия с дървен материал, извършвана чрез пристана на нос Емине.
В Бана влизах в различни къщи и навсякъде бях приет много гостоприемно. Държането на гръцките жени ми се стори по-малко конвенционално от това на българските. То се характеризира с повече индивидуалност и живост. Не мога да кажа, че ми направиха впечатление някакви други черти, по които потомците на гръко-византийските учители на българите стоят на по-висша степен на цивилизация от последните. При многовековните тесни връзки между славяни и гърци, последните са оказали безспорно силно влияние върху целия живот на българите. Византийските образци са дали своето отражение върху езика и нравите, църквата и литературата, търговията и индустрията и дори в държавните и дворцови етикеции на изпълнените с много младежки сили, но по-слабо култивирани славяни, които се заселиха в „Илирийския триъгълник“.
Но лошите черти на турското управление, недостатъците на тяхната администрация засегнаха обаче за съжаление и по-добре организираната гръцка раса, макар че върхушката на последните, наброяваща няколко десетки хиляди, успя да се постави пред турците веднага след падането на Цариград по-добре, отколкото останалите народи от „раята“, които в духовно отношение вегетираха с векове под властта на полумесеца. Гърци и славяни трябва да правят големи усилията да засилят развитието на културата си, което бе прекъснато от завладяването на турците…
