Налага се отново да възстановим настоящата книга „Месемврия на Евксинския понт”, том ,История от Маргаритис Константинидис, издадена под надзора на Г.А.Мегас в Атина, Гърция през 1945 г. Легализираният превод излиза за първи път от гръцки на български език е от Борис Михайлов в Бургас.
Книгата бе лична и съхранявана от Божана Чимбулева – директор на Археологическия музей – Несебър, а след смъртта й от сестра й Пепа Чимбулева бе предоставена до мен.
Встъплението на съдържанието включва: предговор от Г.А.Мегас,История на Месемврия,древни времена,Средновековие,годините на турско владичество, годините на българска власт,биография на Кириакос Кумбарис,месемвриец,епископите, архиепископите, митрополиите на Месемврия, други свещени манастири край Месемврия, сиджили от манастира „Свети Никола Емонски”,изкуствто на византийските паметници на Месемврия,описание на паметниците,живопис и бележки.
Останалите глави: древни епиграфи на Месемврия (63-66), епиграфи от християнската епоха (69-70), антични монети от Месемврия (71-73), описани от Маркелос Мицос – директор на Епиграфската колекция на Атинския археологически музей и Ирини Варуха Христодулопулу – директор на Монетния музей не са включени, а ще бъдат представени допълнително. В края е включен професорът по християнска и византийска археология в Атинския университет и академик Георгиос Сотириу, съгласил се да сътрудничи, обогатявайки труда на Константинидис със собствено проучване за византийските паметници на Месемврия.По този начин се определят от научна гледна точка, стойността и мястото на тези паметници в цялото византийско изкуство. Публикуваното от Г.А.Мегас е 30 години по-късно, написано саморъчно от Маргаритис Константинидис. Мегас пише, че при написването на историята на своето отечество Константинидис подхожда съвестно и с обич, така че нито една информация не е оставена без доказателства и всичките му твърдения са исторически освидетелствани.Изложението на нещата са просто цитирани, без да се търси вътрешна последователност и свързаност.
От друга страна разказът винаги е ясен и открит, показващ ни крайната привързаност на писателя към историческата истина.По-надолу в предговора Мегас пише, че това, което е добавял от себе си в текста и забележките, или за да допълни, или за да поправи написаното от автора, го е сложил в скоби.
Месемврийската история обаче не може да се удостоверява със скоби, опитвайки се да докаже,че българите в Несебър са „.. само безотговорни и полуграмотни лица”.Това обаче не е истинската месемврийска история, както твърди Мегас.Но нали и той, който се опитва да разказва месемврийската история, може да я започне например с онези думи: едно време… стана така и така, разказвайки епизоди от своето собствено минало, какво му се е случило, например как е попаднал в трудно положение и как е успял да излезе от него и още други разни неща.
Прочетете „Месемврия на Евксинския понт” и ще установите, че месемврийската история е времето на миналото. Възниква и въпросът кой ни гарантира, че месемврийският исторически разказ е верен? Трябва да има някакъв свидетел, който да послужи като контролна инстанция, че е било така, а не иначе.
Кой ще контролира историята? Все пак многообразието на историческите времена, не би трябвало да пречи да продължава записването, дописването и пренаписването на месемврийската и несебърската история.
Наложи се да допиша още нещо, защото текста в гръцката книга на 56 стр. е не само преиначена, пренаписана и лъжа, че трябва задължително да се разобличава. Същото се отнася и за преведената книга на 54 стр.На тези две страници в текста едно към едно е написано, че: „Накрая пристигнала и руската войска, която превзела града на 20 декември 1877 година” .
На двете страници е цитирана отметка №129 , в която по никакъв начин никъде не се е съшествувало на 20 декември 1877 г.:
1 [По време на Турското робство, преди още да се развие железопътният транспорт, много от жителите на Месемврия се установили в транспортни центрове, където упражнявали професията на джелеп тоест търговец на животни и се занимавали с обща търговия: тоест събирали продуктите от района, снабдявали различни места за потребление, а освен това доставяли необходимите продукти за внос в техния регион. Освен това някои работели като банкери, прехвърляйки парични преводи. Така устроилите се Месемврийци стигали през Добруджа до Варна. Те през годината, след събиране на реколтата, тоест след празника на Свети Димитър, се събирали в Месемврия, давайки голяма част от солидните си печалби на града, като те били на разположение на старейшините за общественополезни цели.
Един от тях Димитриос Зервозотоглус, според преданието, дошъл през годината с много свои последователи в Месемврия и на влизане в града, яздейки коня си разпръснал пари от дисагите си. Но след развиването на железопътния транспорт и създаването на банкови клонове в страната, всичките тези посредници започнали да залязват, а с течение на времето преселниците били побългарени или порумънчени съответно, в зависимост от мястото си на пребиваване.
Като семейства на джелепи в Месемврия се споменават фамилиите Хрисовергис, Пангалос, Бакалис, Каунис, Дувареджоглу и др. Освен това изпъквали и семейства на капитани на търговски кораби, ката например Кумбарис. Постиженията на месмврийците в традиционните занаяти на търговци и бакалини продължили и след преселването им в централна Македония, където се настанили в земеделски центрове като търговци с разнообразна дейност.
Действителният дух на местните жители се вижда ясно и от наследството на Пангалос от Месемврия. Той оставил значителна парична сума, като отпускал стипендии на младите жители за образование в областта на търговията и ихтиологията. За съжаление миграцията на месемврийците и стопяването на ресурсите в момента на наследството станали причина да не изпълнят желанията и намеренията на този благодетел на Месемврия.
Тук трябва да отбележим, че докато Гърция е обградена повече от всяка друга страна от море, отглеждането на риба представлява най- сериозният политикономически ресурс на нейната икономика, все още няма риболовно училище и риболовът се практикува с примитивни средства. Обратно е положението в България, която има само 270 километра плажна ивица, по нейните брегове се били настанили народи, без морски и риболовни традиции, създали за няколко години риболовно училище на остров Света Анастасия близо до Созопол.
Учениците от това Училище, след завършването си се организират в риболовни кооперации, които Държавата подпомага предоставяйки им щедро средства и всякакъв вид пособия за научно развитие и насърчаване на местния риболов. Вероятно се отклоняваме от целта на настоящото изследване, но отбелязахме всичко това с надеждата, че мечтата на покойния благодетел от Месемврия ще се осъществи, като успеем да организираме и гръцкия риболов върху научни основи. (По доклад на г-н Пелагиос Хурмузиадос, от Месемврия, година 83)].
Каквото и както да прочетеш за цитираната отметка можеш да установиш, че „превземането” на 20 декември 1877 г. събитието по никакъв начин не се е състояло. По безспорен начин може да се установи, че на 13 и 14 януари 1878 г. не е имало никакъв Маргаритис Константинидис, нито Г.А.Мегас, нито Василиос З.Зотиадис, Келандис В.Зотиадис и Анастасиос А.Мегас.
По-надолу в предговора Г.Мегас пише, че това, което е добавил от себе си в текста и забележките, или за да допълни, или да поправи написаното от автора, го е сложил в скоби. Нещо повече, Мегас даже е вписал мотото на Теогон: „Няма нищо по-скъпо от родината”.
В текста не става дума за преиначаването и пренаписването на бележитата дата от Мегас, това е откровена безочлива лъжа, и всичко това би трябвало да се разобличава – от публикуваното на книгата през 1945 година, и до днес.
В целостта навсякъде книгата е преиначена, изопачена срещу България, и явно е прогръцка тогава.Прочетете цит.пасажи и ще установите, че в книгата явно се лъже за Освобождението на Несебър и датата на 08.02.1878 . Ужасяващо досадно е, че в книгата „Споменъ за Несебъръ” историчката – археолог д-р по филосфия Евтелпа Теоклиева-Стойчева, също преиначава датата 8 февруари, написвайки: „Накрая руската войска достигна дотук и завладя града на 20 декември 1877 г. /или 3 януари 1878 г. нов стил” – пише М. Константинидис. Тази дата е отбелязана и в прибавките на Месемврийската кондика”. Както тя, така и самият Георгиос А. Мегас не само преиначават датата, а лъжат. Може би сте чували за израза: „Да си посипя главата с пепел“, което означава да се разкаеш и да съжаляваш за постъпките си.Подобни разкаяния от 1945 г. насам няма.Затова подобни лица би трябвало да се изобличават и разобличават. Дори и да си посипят главата.
* Кратката биографичната справка за Гео̀ргиос А. Мѐгас (на гръцки: Γεώργιος Μέγας) показва, че е гръцки фолклорист. Роден е на 13.08. 1893 в Несебър, България, в семейството на учител. Учи в Сятища, родния град на баща му, а през 1913 г. завършва филология в Атинския университет. През следващите години работи като учител и във Фолклорния архив на Атинската академия, който ръководи от 1936 до 1955 г, от 1947 г. преподава фолклористика в Атинския университет.Георгиос Мегас умира в автомобилна катастрофа на 22.10.1976 в Атина. През 1945 г. под надзора на Г.А.Мегас в Атина излиза книгата „Месемврия на Евксинския понт”, том 1,История от Маргаритис Константинидис .Книгата е в памет на учителите от Месемврия: Василиос З.Зотиадис, Келандис В.Зотиадис и Анастасиос А.Мегас.
