На 22 ноември се навършиха 129 г. от рождението на всепризнaтия учител, читалищен и обществен деец, живял в Несебър, Стефан Иванов Владков.
Стефан Владков е роден в Казанлък. Изборът да бъде кръстен с името Стефан произтича от приятелство на баща му с видния български национал революционер и държавник Стефан Стамболов. От малък е възпитан в свободолюбив дух, на който остава верен до края на живота си. Допълнително влияние за това оказва и близкия роднински кръг и преди всичко вуйчото на баща му отец Онуфрий, впоследствие и игумен на Хилендарския манастир.
Владков учи и завършва известното Казанлъшко педагогическо училище през 1919, където в 1918 прекъсва образованието си заради за участието си в Първата световна война.През периода 1919-1924 учителства в Казанлъшка, Харманлийска, Старозагорска и Новозагорска околии.През учебната 1924/1925 е учител в Кошарица и Паницово, тогава в Поморийска околия.
На 5 октомври 1925 Владков получава назначение в несебърското училище и завинаги свързва живота си с учителството в Несебър. Като учител привлича вниманието на останалите си колеги,които са респектирани от отличната му педагогическа подготовка. Със своята строгост, но и справедливост,чувство за ред и дисциплина, той заслужава не само вниманието на учениците и колегите си,но и на цялото население на града и околните села.
През учебната 1926/1927 г. Владков е назначен за главен учител на несебърското начално училище, а от 1944 до 1952 е средищен директор на несебърското основно училище.
В ония години достатъчно бе де се каже: „Учителят Владков каза…”,за да бъде прието като задължително, но и с убеждението за правилно и безпогрешно,разказва Саша Желева.
Високата му интелигентност и всеобхватно любознателност му дават възможност да възпита ред поколения в класната стая и извън нея. За всеки той намира необходимия подход и подходящ отговор.Учителят Владков не е бил никога друг, освен дружелюбен с всеки,с който е общувал, припомнят си негови ученици,днес също вече на преклонна
възраст.
Владков дълги години е и пунктов учител,който имал задълженията да изплаща заплатите на учителите от несебърската община. Независимо от липсата на превозни средства, зиме и лете, най-често пеша, той получавал парите от Поморийската популярна банка и ги разнасял на учителите по училищата.
Изявява се и като дългогодишен читалищен деец.Избиран е за член,зам.председател и председател на читалищното настоятелство в Несебър.Участвал е непосредствено и в редица самодейни читалищни състави. Пословични са неговите грижи за опазване на читалищното имущество.Особени грижи полага и за развитието на библиотечното дело.
Той има заслуги и за опазване на старините на полуострова. През 30-те години на миналия век апостолски разяснява и пропагандира необходимостта от опазване паметниците на културата сред местните жители и гостите на града.
Радетел на българщината учителят Владков е инициатор и участник на движения и организации за защита правата на българското население. Активен участник е в дейността на Българския червен кръст, активен турист и организатор на залесителни акции.
Неговото усърдие, принципност и почтеност са доводи за избирането му в ръководството на различни органи.Бил е съветник,секретар на търговски и занаятчийски сдружения, председател на обществени комисии.
С безпределна всеотдайност съчетава обучението с трудовата дейност на учениците.В резултат на това израстват горичките при стълбището и чешмата на Южния плаж,насажденията на Южния бряг на полуострова, реализират се редица инициативи по благоустрояване,разкопаване,засяване,поливане и поддържане на зелените площи в града и околностите.
През 1959 г. по силата на закона Стефан Владков е пенсиониран.Старият учител обаче продължава да организира разнообразни трудови инициативи, в които се включва мало и голямо .Трудът за него е не само средство за препитание, но и вътрешна потребност.Неговият жизнен път приключва на 88 годишна възраст на 30 септември 1983.И до ден днешен по-възрастното поколение в Несебър си спомня с благоговение за учителя Владков.
В навечерието на 1 ноември-Денят на българските будители,а и след това, несебърските институции, така и не обърнаха каквото и да е било внимание на годишнината на Стефан Владков. Както и на първите български учители в несебърското училище: Добри Савов и Христо Кудев от с. Градец, Котленско, учителят Миланов, Пеньо Попов от с. Горица, Поморийско, Арнаудов и др., чиито имена не се помнят.Заедно с това на Михаил Тодоров, роден на 25.06.1880 в Скопие, назначен за директор на несебърската прогимназия през учебната 1915/1916. Той заминава като доброволец на фронта и участва в освобождаването на родния край, загивайки на бойното поле на 21.12.1915.
С времето споменът за живота и дейността на тези хора избледнява,но в историята на несебърското училище те са незаличими.
__________________________________________________________________________
*1 Стефан Владков-дългогодишен учител и директор на училището в Несебър опровергава версията за т.н. Царска гора и залесителните акции в името на НВ.В бр.179/30.03.1979 на вестник “Слънчев бряг” той пише:
“Началото на залесяването около Несебър и селата Равда,Тънково,Влас и Кошарица започна през 1925.Учебната 1924/1925 ме завари като учител в училището на с.Кошарица.От Окръжна училищна инспекция-Бургас се получи нареждане,щото прогимназиалните ученици трябва да извършат еднодневна работа за засяване на дръвчета,заедно с ученици от Несебър в местността “Дюните”.Това нареждане предизвика голяма радост у учениците,още повече,че те отпреди почти не бяха извършвали подобна работа.Дадох им нареждане да си вземат по-малки копачи или мотики, торбичка с хляб и друго,каквото има за ядене,горна дреха,здрави цървули,съд за вода и на другата сутрин към 7 часа всички чакат пред училището.
По пътя за морския бряг потеглихме в колона по четирима с песента “Пролет мила”.Бодрите гласове предизвикват родителите им да излязат пред къщите и да пожелаят на “трудоваците” лека работа.Наближаваме обекта за работа.Той е на около 6 км. от селото.До морския бряг ни посреща млад горски пазител и ни съобщава,че ще работим с ученици от Несебър.Не след дълго пристигат и те,водени от учителя Димитър Йовчев.Околността се оглушава от мощно “Ура”.Мнозина се срещат със свои познати другарчета и роднини.Но работата трябва да започне.Горският пазител обяснява как ще става засяването на дръвчетата,дълбочина на трапчинките,разстоянията между тях и т.н.
Какво представлява местността “Дюните”?Равнина,северозападно от Несебър,дълга 7-8 км.Към морето е покрита с дебел пласт от жълт морски пясък,който на много места се издига и образува могили,високи 30-35 м.,наричани дюни.До неотдавна такива имаше 18 на брой,наредени последователно,но постепенно изчезнаха,разпръснати от вятъра.
Вътрешността на равнината в основата си е също дебел пясък,обрасъл с невисока твърда трева,която се използва за паша на добитъка и убежище на водни змии,яребици,пъдпъдъци,зайци и лисици.Плодни и горски дървета нямаше.,но случайно поникналите даваха да се разбере,че почвата е удобна за дървозалесяване.По-късно в този район възникна един летен почивен дом-на Централния комитет на младежта.При едно силно морско вълнение-през 1956,той беше наводнен и изоставен.
Всъщност,първоначално залесяването на местността “Дюни” започва през 1923,под ръководството на лесничейството в Поморие срещу заплащане на работнически надници.В училищната акция през 1925 43 ученици заедно с 2 учители засадиха 4 410 фиданки-средно по 98/човек,а един ученик от ІV клас-Спиро Генов,за един работен ден зася 300 дръвчета.Горските власти останаха доволни.А залесителните акции продължиха и в следващите години.
В резултат на това,бе намалена силата на вятъра,а това доведе и до спиране на движението на дюните”.
