Още Хегел пише, че всички събития в историята се случват по два пъти, а Маркс добавя: първия път като трагедия, втория-като фарс. Но и сегашният парламент не е ли един фарс?
Но нека към това добавим и написаното от Ленин за революционната ситуация. Но революцията не се ражда ей така на празно място, за нейното раждане има обективни причини и тяхната съвкупност се нарича революционна ситуация.
Понятието революционна ситуация, т.е. условията, които предхождат и правят възможна революцията, е въведено от класика на марксизма-ленинизма и гений на революцията Владимир Илич Ленин /Улянов/.
Това понятие се споменава за първи път през 1913 г. „За революцията не е достатъчно низините да не искат да живеят както преди. За нея е необходимо още върховете да не могат да управляват по старому.”
По-късно тази формулировка практически дословно се среща в работата „Краят на 2-рия Интернационал” /1915 г./ и в работата „Левичарството детската болест на комунизма” /1920 г./.
В тези две работи Ленин ясно формулира третия задължителен признак за революционната ситуация: в „Края на 2-ия Интернационал” – „ …не от всяка революционна ситуация възниква революция, само когато към изброените по-горе обективни причини се прибави и субективната, а именно способността на революционната класа за революционни масови действия…” и в „Левичарството детската болест на комунизма” – „За революцията трябва, първо, болшинството от работниците напълно да разбират необходимостта от преврата и да са готови да отидат на смърт за него, и второ – управляващите класи да преживяват правителствена криза, която да политизира и най-изостаналите маси.”
По такъв начин Ленин описва и формулира трите главни обективни и субективни признака, представляващи кризисната ситуация, сложила се в навечерието на революцията. Върховете не могат да управляват по старому – невъзможност на господстващата класа да съхранява в неизменен вид своето господство. Низините не искат да живеят по старому – рязко влошаване на положението на експлоатираната класа и нейното желание да промени живота си към по-добро. Наблюдава се значително повишение на политическата активност на масите.
Субективно условие, превръщащо революционната ситуация в революция е способността на революционната класа за масови действия, за сваляне от власт на старото правителство. И така, съгласно Ленин, наличието на работническа партия, въоръжена с революционна теория, която да възглави масите и да доведе революцията до победен край, е субективна предпоставка.
Според мен, независимо кой колко ленинизъм-болшевизъм е оставил в себе си и доколко е успял да изстиска историческия материализъм от своя аналитичен инструментариум, ситуацията в страната ни изобщо не е революционна. Далеч сме от това, низините да не искат, а върховете да не могат да живеят по-старому. А логиката е достатъчно проста и може би затова – и необходимо банална.
В страната ни текат процеси на непрекъсната концентрация на власт – политическа, икономическа, финансова, социална, медийна и силова. И без да сме марксисти и да си падаме по марксическия диалектизъм, формата и съдържанието са в единство, влияят си взаимно и ако формата е доведена до абсурд, съдържанието се променя радикално.
Ако говорим за днешния ни парламент, и извън него,то като че ли низините не искат да живеят по старому, а върховете не могат да управляват по новому, т.е. може да помислим, че е налице революционна ситуация, но… няма ги тези работници, които не биха дали на върховете да „работят” по старому.
Няма ги и тези гробокопачи на капитализма. Някога имаше мощни болшевишки партии.Но днес я няма мощна болшевишка партия. Изкуствено се създават партии с наименования комунистически, до една поразени от ревизионизъм, опортюнизъм и екстремизъм, видоизмени от БКП в: БСП-обединена левица, СДС, ГЕРБ, ПП-ДБ, „Възраждане”, ИТН,ДПС-ета, МЕЧ, „Величие” и д.п. Всички те са и до болка познато.
Не зная дали ние се намираме в революционна ситуация, но мисля, че се приближаваме. Безспорно „висините“, управляващите в момента, и цялата политическа класа не може повече да управлява по този начин, както досега. От друга страна „низините“, т.е. българският народ също показа, че не иска да бъде управляван така, както се извърщва.
Създава се усещането, че политиците ще се съобразят с волята на народа, но както казваше журналистът Петко Бочаров – „Да, ама не”, но той казваше и: „Не, ама да”. Надеждите бързо бяха попарени с решението на това Народно събрание предсрочните парламентарни избори да се проведат по стария изборен кодекс.
Според мен това е безумие, политическа „слепота” и българските граждани трябва да продължат да настояват и да покажат, че наистина не искат да бъдат управлявани по този безобразен, безотговорен начин.
Какво си мисля, че мотивира депутатите да гласуват така?Депутатите нямат политическа воля (те не са и имали до сега) за промяна, защото се страхуват от нея.
След изборите на 27 октомври те смятат, че си осигуриха още 4 години „безметежно” съществуване (което е характерно за децата до 15-16 годишна възраст). След 4 години кой жив, кой здрав…Запазиха си субсидиите, което автоматично осигурява: безотчетни и безконтролни пари, офиси, секретарки, скъпи и луксозни коли, пари в изобилие за купуване на гласове.Политическият елит е неизтребим.
През 1963 г. Мартин Лутър Кинг произнася фразата: „Имам една мечта“.Аз бих я добавил: имам една мечта, един ден, само един ден, средствата за масово осведомяване (четвъртата власт) да не отразяват политиците. Какво ли ще се случи като са свикнали да ходят от телевизия в телевизия, където услужливите журналисти им задават такива безобидни въпроси, че няма как те да не блеснат с ценностната си система.Ако това се случи смятам, че след 4 години тази т.н. политически елит ще е вече в историята.
Все пак не бива да се отчайваме.Скептицизмът ми, а защо не и моят песимизъм (който, както друг приятел се шегува, е всъщност добре информиран реализъм) ме карат да си мисля, че фарсовите ни политици в Народното събрание ще измислят сценарии, които ще са още по-фарсови.
