Павел Павлов е потомък от странджаския край, живеещ в Несебър.Той е от тези, който пише за Преображенското въстание в Лозенградско и Одринско.Това е най-голямото и най-мащабното въстание заедно с Илинденското в историята на българския народ.Техният пример на саможертва за българското ще остане като неугасващ спомен и ще се предава от поколение на поколение.
На 6 август /нов стил/ 19 август /стар стил/ се навършват 121 години от подвига на преображенци през 1903 г.На тази дата избухва Преображенското въстание в Странджа.
Само за няколко дни въстаниците изгонват всички заптиета, а всички четници са превъзбудени, радостни и в настроение – готови за бой с омразния тиранин. Радостта и възторга са неописуеми, всички се прегръщат, пеят и играят. Народът ликува – тиранинът е смазан, уплашен и избягал. Но това опиянение трае само 20 дни, до 25 август.
Тогава в областта идват Шукри Паша с 40 000 редовна турска армия, Садък Паша с още толкова башибозук и Исмаил Паша с много арнаути и др. А турската войска докарва оръдия, които обстрелват височините /баирите/, където са въстаниците и ги разбиват. Въпреки че оказват голяма съпротива и се бият до последно при многобройните сражения като показват невиждан героизъм и преданост към делото, те са разбити и настъпва хаос сред редиците им. Турската войска започва да граби, има изнасилвания, отвличания и пожари.
Започва трагедията на преображенци.Общо за двете въстания опожарени са 201 села и 12 440 къщи. Избити са 4 694 мъже, жени, деца и старци. 3122 жени и моми са изнаилени, а 176 деца са отвлечени. 70 835 души са останали без дом, а 30 000 бягат в България.От турска страна жертвите са 5 325 войници
Над 20 000 души от Странджа тръгват към свободна Българя: мъже, жени,старци и деца, надявайки се на по-добър живот и спокойствие, вървейки към неизвестността.
Каква трагедия, какво гибел и поквара за хората от Странджа.Оставят всичко там, тръгват с по една бохча и дрехите на гърба си. Но и тук ги чакат само мъки и тегло.
Настаняваха хораа се без претенции, където им посочеха. В порутени къщи, изоставени, в кошари и навеси, сами правеха колиби от пръти и ги измазваха с кал отвън и вътре и веднага се настаняваха там. Много от майките водеха по пет-шест, дори и десет деца, имаше и много пеленачета – всички те останали без бащи.
Българското правителство почти нищо не прави за тракийските бежанци. Хора, свързани с делото като Георги Минчев ( Мрачний ) и др. неуморно и денонощно търсят начин да устроят бежанците в Южна и Източна Бълария, но не и държавата майка.
България и до ден днешен остава мащеха за бежанците.
Всяка година на 19 август в местността Петрова нива край село Стоилово, Малкотърновско, там където е изграден паметника на преображенци, се отдава почит към тях под патронажа на президента на Република България..
На Петрова нива през м.юни 1903 г. се взема решението за избухване на Преображенското въстание. На този ден – 19 август се отдава почит към преображенци и вечно зазвучават най-обичаните песни в тяхна чест: “Българе, глава вдигнали“ и „Ясен месец веч изгрява“ – написана от воеводата Яни Попов, и ще ни напомнят за техния подвиг, извършен през 1903 г.
Нека всички сведем глави и отдадем почит към героичния подвиг на преображенци.
Павел ПАВЛОВ от Несебър, потомък на преображенци
