Започвам от края за началото за книгата „Времеубежище” на Георги Господинов заради това, че изданието е било разпространено и в Несебър. Все пак още в началото искам да уточня, че това не е роман, както твърди Господинов, а ерзац роман, т.е. това е своеобразна книга, която е ерзац (на немски: Ersatz), или сурога́т – непълноценен заместител на нещо.
Понятието „ерзац“ става широко използвано по време на Първата световна война, когато в Германия поради огромния дефицит на стратегически продукти маслото се заменя с маргарин, захарта – със захарин, a кафето – с цикория.
Ерзацът е по-лесен за добиване, или по-евтин за производство, или сам по себе си е произведен от материали, които са по-достъпни. Един от ерзац-продуктите, създадени в онези години, е синтетичният каучук. Следва да се отбележи, че с тази дума често се обозначават продукти със синтетичен произход.И ако прочетеш от 11 до 370 стр. ще попаднеш на ерзацромана /ер/ „Времеубежище”.
Последното изречение от ер на Господинов на 367 стр. завършва с думи, по-точно печатни знаци, със следната последователност, която пренасям тук на български и италиански език:
– 1. Жгмццрт№№№№кктррпх ггфпр 111111111…внттгвгтгвнтггг 777 ррр….
Žgmcccrt №№kktrrph ggfpr111111111… mcccrt Žgggf vntggvtgvnggggg777rrr…
Започвайки от края към началото се озадачих какво означават тези разчленени знаци. Опитвайки се да разшифровам тяхната тайна, забелязах някои повторения като знака Ž или поредицата „mcccrt“ или „ggf“. Очевидно нямам представа какво означава това, единствената идея, която ми хрумна е, че Господинов е искал да предаде с тези букви идеята за времето и ритъма, предшестващи словото.
Ако започнем в началото ер е структуриран в пет части: „Клиника за минало“, „Решението“, „Една отделно взета страна“, „Референдум за минало“ и „Дискретни чудовища“. Всяка от тях сякаш е придвижване напред в развитието на сюжета и същевременно е наситена с по-малки или по-големи локални, лични истории, със завръщания назад, в предишно време.
Много важно ми се струва непрестанното проблематизиране на времето, свързано с въпроса за надеждността на човешката памет. Тези въпроси и тяхното осмисляне също се разгръщат и придобиват по-дълбоки измерения.Но ако се вгледнем още повече, ще установим, че Господинов може да се определя не като писател, а като събирач на истории.
Сюжетът накратко: Гаустин, алтер егото на Господинов, е намерил начин да създаде клиники на времето, в които страдащите от загуба на памет могат да се върнат назад във времето, в което се чувстват най-добре. Тази болест, един вид продължителна темпорална амнезия по време на повествованието се трансформира в заболяване, от което страда цялото общество, жертва на колективен „Алцхаймер“.
Самоналожих се да прочета ер „напред – назад” и „отзад – напред”, а и на епизоди по средата.За ер-а установих, че „Времеубежище“ е първата българска книга, номинирана за „Международен Букър“, и първият „роман” на Господинов, издаден във Великобритания, а изданието е отличено за превода от Анджела Родел.
Още преди това прочетох, че още през 2020 г. десетима от изявените български критици, теоретици и писатели : Иван Теофилов, Михаил Неделчев, Деян Енев, Мирела Иванова, Митко Новков, Гергина Кръстева, Иван Ланджев, Диана Атанасова, Мариана Тодорова и Емилиян Николов, посочват пред „Литературен вестник“, че „романът” „Времеубежище“ на Господинов е литературното събитие на годината!!! През 2023 г. прочетох, че ер бил едва ли не „най-великата” награда за „Букър” не била не само за Великобритания, а и за целия свят !?..
Наложих се отново да препрочета ер „Времеубежище”. Както и да се напъвах не можех да преценя друго, че ер е трогателно – наивно издание. Първо, не ми е ясно какво точно е това? Не е роман, понеже няма сюжет, не са разкази, защото няма разказ, не знам какво е, наистина и не знам защо го има. За пореден път са взаимствани фрази, мисли, идеи и какво ли не, от кого ли не, сякаш е рогът на прозаизобилието. На този фон с гръмогласен хор от медии, кметове, председатели на журита, издатели, всякакъв тип блогъри с всичка сила да възхваляваха ер-ът на Господинов. При положение, че изданието е приблизително едно средно произведение, което е много под нивото на десетки български романи, излезли през последните няколко години.
Нека да си представим, че Георги Господинов не беше от издавано издателство „Жанет 1945” на агресивната Божана Апостолова и не беше превеждан с благословията на „Отворено общество“ и „Америка за България“: щяха ли неговите писания да бъдат преведени вече на 48 езика? Този въпрос задава Анжела Димчева,българска поетеса, литературен критик и журналист и доктор по наукознание.Димчева уточнява,че преводачката на „Времеубежище“ – американката Анджела Родел – е директор на програма „Фулбрайт“ в онова Посолство. Преводачка с явно политическо влияние изпраща превод на български роман на американско издателство. Как реагира издателството? Веднага издава книгата и я предлага за „Букър“ ?!…
Развлекателно ли е все пак четивото на ер „Времеубежище”? Книгата може би в някаква степен е четивна, но не е творба, която ще запаметиш и ще разтвориш повторно за да си припомниш „ любими” образи, колизии и сцени, защото няма такива.
Към „четивото” бих добавил още, че намирам книгата за скучна и неясна – няма история, а само разни откъслечни идеи и лутане между отминали събития. На времето
Джером К. Джером беше написал „Празни мисли на един празен човек“, а понастоящем продължението се съотнася към синтеза на ер-а на Г.Г.
