Четейки за историята на футбола в катедрата „Спортни игри и планински спортове” в СУ „Свети Климент Охридски” попаднах на описаната хроника от доц. д-р Георги Игнатов.Там пише, че в Държавното републиканско първенство по футбол на финала във Варна, игран на ст. „Юрий Гагарин“ на 16.05.1979 , отборът воден от ст.треньора Владимир Крамаренко, губи с 0:2 от ВИФ „Г. Димитров“ и взима сребърните медали. И още пише, че „Това е и най-големият успех за отбора на СУ „Климент Охридски” в Държавните студентски шампионати”. И още нещо, че в развитието на футбола в Университета няма данни за това от 1973 до 1978 г., включително. Фактологията обаче е друга, а описаната хроника звучи като фантасмагория преди и по време на случилото се във футболния шампионат на ХХХI общостудентски игри във Варна.
Извън голямата фантасмагория, имаше и една малка фантасмагарийка.В историята на футбола, описани в Катедрата за резултатите и класиранията на студенти, състезавали се за отбора на Университета през периода 1973-1990 г. в раздела „Полузащитници” първи е вписан Максим Момчилов от ФФ. Не знам кой ме е вписал в графата на статистиката, но аз никога не съм бил „чист полузащитник”.И знам за съотборниците ми, че винаги са ме смятали за железния защитник.
В периода 1976-1979 г. съм се състезавал в шампионата, а по-късно и като футболен „агент” в отбора на преподавателите на Университета до 1990 г. Играл съм като ляв и десен защитник, стопер, по ирония на съдбата – и либеро, даже съм дублирал и халф-бек, когато се е налагало. Още тогава ст.треньорът Владимир Крамаренко /Бате Владо/ ме привика и ми каза: „Където и да те сложа, играеш”, а аз – просто изпълнявах. Изпълнявах, но всъщност бях частица от комплексния отбор на Университета.
Една година по-рано, въпреки злополучните обстоятелства, спечелихме малкия финал в Габрово – 1978 г. Но за Варна футболистите ни вече имаха готовност да отидем до големия финал и да го спечелим, въпреки че в Градското първенство зона „Витоша” – София 1978/1979 г. ВИФ „Георги Димитров” се класира на първо място, а Университетът остана на второ. А защо да не детронираме фаворизирали се виф-аджии за финала.Можеше ли това да се случи? А защо не, след като в пролетния сезон на зона „Витоша” победихме ВИФ „Георги Димитров” с 1:0 с гола на Кристиян Янев.
Съставът от отбора на мача преди ст. „Юрий Гагарин”: прави: Светослав Терзиев, Румен Генев, Максим Момчилов, Красимир Куцаров, Койчо Трухчев, клекнали: Николай Николов, Христо Митов, Малин Цанов, Иван Константинов /капитан/, Кристиян Янев, Стоян Грозданов.Треньор: Владимир Крамаренко
Разширеният състав от отбора преди мача на ст. „Юрий Гагарин”-Варна: прави: Неделчо Стоянов- Философски факултет /ФФ/,Владимир Крамаренко- треньор, Михаил Величков – Геолого-географски факултет /ГГФ/, Йордан Боев- Физикоматематически факултет /ФМФ/, Христо Митов /ФФ/, Евгени Еков /ФМФ/, Кристиян Янев- Юридически факултет /ЮФ/, Малин Цанов –Юридически факултет /ЮФ/, Красимир Куцаров –Геолого-географския факултет/ГГФ/, Пламен Петров-Юридически факултет /ЮФ/, клекнали: Георги Балканов /ГГФ/, Светослав Терзиев /ФМФ/, Николай Николов /ЮФ/, Иван Константинов-капитан /Исторически факултет/, Румен Генев /ЮФ/, Максим Момчилов /ФФ/, Койчо Трухчев /ЮФ/, Стоян Грозданов /ФМФ/.
Отборът ни за първенството във Варна беще окомплектован : десният защитник Николов, стоперът Куцаров, либерото – Константинов-капитан, вратарят Генев, полузащитниците: Терзиев, Митов, Трухчев, Грозданов, нападателите: Янев и Цанов. Когато пишем за Янев, би трябвало до уточним, че той е бивш републикански шампион на дълъг скок и участник в националната щафета 4 х 100 м. Кристиян учи право, а освен това притежава футболна интелигентност, има бърз с рязък старт, пъргав и гъвкав играч на терена. Същото се отнася и за Малин Цанов.
Още в началото на осемдневния турнир се заговори за футболната амалгама на софийския университет, а в енциклопедичния отбор бяха включени съотборниците, освен юристи, а също така и изучаващи в другите факултети с дисциплините: геология, география, математика, физика, философия, психология, педагогика.
Какво представляваха съотборниците в комплексния отбор на бате Владо? Нека да започнем с вратаря на Румен Генев, който учи право.Характерното за него е, че притежава бърз рефлекс, ловкост и решителност. Николай също учи право, а като десен защитник играта му се отличава със самоотверженост и добро взаимодействие с чувството за колективизъм.
И като десен и като ляв защитник нашата задача бе да спираме фланговите действия на съперника, а с развитието на играта и да пробиваме в противниковото поле и да предоставяме топки в атака срещу наказателното поле.
За стопера Куцаров, учащ ГГФ и либерото на капитана Константинов, учащ история, и двамата притежаваха висок спортен дух, играеха сигурно и всеотдайно. Те спираха противниковите играчи да атакуват вратата и да изчистват топката от наказателното поле. И стопера и либерото играеха умела игра с глава, издръжливост, отскок, борбеност и предугаждане на движението на противника с цел отнемане на топката.
Пред защитата са Митов от ФФ и Терзиев от ФМФ, които са като безпощадни разбивачи срещу нападащите виф-аджии. Задачата на двамата беше да компенсират всичко това с отскок, борбеност и скорост.Към полузащитната група се присъединяват Трухчев от ЮФ и Грозданов от ФМФ.
Последните двама оказват подкрепа както при отбранителните, така и при нападателните действия на отбора. Трухчев е твърд в единоборствата, упорит боец и способен да организира играта на отбора, съвместно с Грозданов. Грозданов пък бих оприличил с Кройф – гъвкав, с рязък старт, сигурно владее топката при висока скорост и сложни положения на терена, отличава се с техничност и точни подавания.
Двамата шлифовани нападатели в отбора ни бяха Кристиян Янев и Малин Цанов от ЮФ.И двамата играеха изключително технично, напористи, и се отличаваха с бързина в действията, като по този начин постигаха висока резултатност .
За отбелязване е, че екипировката на отбора ни бе със своеобразните фланелки от екипа на националния отбор на ГФР – в бяло и черно, и на Холандия – в оранжево и синьо.Още преди началото отзивите на националната преса пишеше, че футболистите на ВИФ ще спечелят лесна победа, както в предварителната група, така и на финала.В широкия спектър на публиката, присъстваща на финала, все пак имаше и други реплики, че амалгамата от студентите на СУ няма да се пропука.
Всичко започна с първия мач, а резултатът бе 3:2 срещу ВМЕИ-Варна.Срещата се игра на стадион „Тича”.Домакините бяха твърди и наострени, имаше и кръв, и счупен крак и гипс, Цанов бе на изпити, но Янев, Трухчев и Николов отбелязаха трите гола.
Вторият мач пак бе на „Тича”. Пришиха ми хирургията в коляното след първия мач и имах възможност да присъствам при зрителите. Бях сред кибиците, които не ме познаваха, но коментираха, че срещу ВМИ – Варна футболистите от СУ щели да играят нещо като между бетон и катеначо. Поредната фантасмагория беше опровергавана още в начаото.Цанов се справи с изпита в София, върна се със самолетен билет, и започна гол след гол, а резултатът бе 7:1.Пет гола вкара Цанов, а другите голмайстори бяха Янев и Величков.
Отборът ни отигра третия мач с гросмайсторско реми срещу ВХТИ – София 1:1 с гол на Митов, и по този резултатът СУ се класира на първо място в първата група.
Риймекът ВИФ – СУ на градския стадион „Юрий Гагарин” във Варна се превърна в повторение. През пролетния полусезон СУ победи ВИФ с 1:0, а на финала ВИФ победи СУ с 2:0.
Реваншът и реабилитиране е голям шанс за ВИФ, и малшанс за СУ. Все пак футболистите на ВИФ се хранят не само по три пъти на ден, а по пет пъти, при това целогодишно. Отделно ги стимулират и със специални медикаменти. Отборът им е хомогенен и подготвен във всяко отношение, а футболистите им демонстрираха официалните си костюми.Всичко това се осъществяваше от бъдещия доцент и проф. по футбол Митко Червеняков. По- късно той написа и книгата „Тактика за добрия футбол”. Нито съм я чел, нито смятам да я прочета.
За мен „библията” на футбола бе от бате Владо. Той ни ги разясняваше по време на 14-дневните лагери през есента и през зимата, а и по време на самите мачове. По това време съдийската колегия ме избра и за съдия по футбол.
Бате Владо не говореше много.Той ни разказа за съществената разлика между понятията „схема” и „система”. Ако в първия случай това е външната форма на подреждането на състезателите, то вторият термин включва и игровите функции на отделните състезатели, които формират игровия стил на отбора. Бате Владо добавяше, че и при една и съща схема моделът може да бъде различен. Чувахме и гледахме да помним, че основното при тях е, че са изградени върху един алгоритъм на тактическо мислене, подкрепен с оптимален баланс между двете фази – защита и нападение. Впрочем, по футболната тематика теоретично и приложимо е от нашия „стратег” Бате Владо, а това си е актуално и до днес.
На финала бате Владо приложи нашия отбор във формацията 4-4-2. Тактическата ни универсална схема сме използвали често в Държавното и градското студентско първенство по футбол . Тя се състои от четири защитници, четири полузащитника и двама нападатели. Тази формация предлага балансиран подход към играта, като позволява както защитна сигурност, така и атакуващи умения. За тази схема запя певицата Кали чак през 1998 г.:
Песента е от 1998 г., а срещата загубихме на 16.05.1979 г. от отбора на ВИФ на Градския стадион „Юрий Гагарин”- Варна с 0:2. Ще бъде прекалено да твърдя, че виф-аджиите са изградени като „полуфутболисти“. Ще бъде прекалено, защото все пак тези състезатели учат в специалност „Футбол” във ВИФ, хранят ги, и ги обучават, мотивират ги с медикаменти, яки са и твърди, повратливи са, но не чак дотам.
Атакуваха ни, но нашата система неутрализираше нападенията. Само веднъж халфовата ни линия пропусна Емил Дачев /назначен по- късно за генерален секретар на БФС/ и вкара един гол извън пеналта в 35 мин. Не полудяха от радост, но бяха на път. Все пак това беше най-големия им шанс.
През второто полувреме радостта се превърна в мъка за виф-аджиите. На пръв поглед нашите футболисти сякаш се задоволиха от това минимално предимство, едва ли не счетоха го за достатъчно.
Но скоро на терена се очерта игровото ни превъзходство, което бързо изживя сътресението от рано падналия гол. Зорко следеше съперниците си, тактически подхождаха по-правилно, като Янев и Цанов, заедно с Трухчев и Грозданов, изплитаха точни и внимателни комбинации, рейдове и удари, ловки и изненадващи контраатаки, но въпреки това не падаше гол. Дори имаше и греда от Цанов, но пак нямаше гол.
Какви ги вършеха футболистите на ВИФ през втората част на мача? Думата за отговора е един: кавалкада, т.е. шествие от конници – защитници и халфове, които удряха и събаряха съперниците, симулираха се по терена, само и само да запазят първия си гол. Съдийската бригада също подкрепяше отбора на ВИФ.
Във всички тези случаи би трябвало да се отчете, че срещу вратаря на ВИФ имаше поне половин дузина удари, но той успя да запази сухата си мрежа.В 81 мин. ВИФ вкара втория си гол, имаше и продължение, но до нов гол не се стигна.
Така завърши финала между ВИФ „Георги Димитров” и СУ „Свети Климент Охридски”. След това се връчиха златните, сребърните и бронзовите медали, а футболистите от ВМЕИ – Варна, заели на трето място, поздравиха нас на второто място.Имаше и мажоретки и балерини, но нямаше голяма масовка.
Върнахме се в София и по-късно бате Влади ни даде скромен коктейл в клуб-ресторанта на „Славия”. Имаше и приобщено дамско общество, а бате Владо ни вдигаше символичен тост за тези жени, готови за шампанско и майонеза.
Години по-късно на футболната легенда Владимир Крамаренко връчиха Златната топка по случай 80-годишнината на дългогодишния капитан и треньор на „Академик”- София и Департмента на СУ „Свети Климент Охридски”.
Освен на Златната топка, на ветерана бе връчен от Кристиян Янев и екипа на европейския клубен
„Интер”.
Междувременно стана известно, че футболният отбор на СУ „Св. Климент Охридски” стана национален университетски шампион по футбол за 2024 г. за втори път в своята история след титлата от 2020 г.
Но ние ще продължаваме да си помним за „нашата титла” от 1979 г.: „Това е и най-големият успех за отбора на СУ „Климент Охридски” в Държавните студентски шампионати”.
* Максим Момчилов е привлечен от треньора Владимир Крамаренко в представителния отбор на Университета в първенството на ВУЗ-овете 1975-1979 г. През този период отговаря за физкултурата,спорта и частично за туризма във ФК на ФФ.
По-късно в периода 1982-1991 г.чрез преподавателите от Университета, организиран и ръководен от Александър Димчев, ”свободният агент” Максим се включва и в други спортове в София и страната. Тогава той завършва за втори път магистратурата си по педагогика на Философския факултет, и още един път – по журналистика във ФЖМК.
Всъщност, футболната игра на Максим е от детска възраст. Избран е в училищния отбор на ТМТ-Бургас в средношколското първенство, по-късно в отбора на танковия батальон и представителния отбор на НШЗО „Христо Ботев”-Плевен в първенството на висшите военни учебни заведения.
Статистиката за футболната история на СУ „Св.Климент Охридски” за периода 1975-1979
Държавно студентско първенство по футбол Стадион „Юрий Гагарин”- Варна, 16 май 1979
Държавно студентско първенство по футбол – Градски стадион Габрово, 29.04.1978
Държавно студентско първенство по футбол – зона София 1978/1979:
1.ВИФ „Георги Димитров” 2.СУ „Климент Охридски” 3.ВМЕИ „Ленин” 4.ВХТИ 5.ВИИ „Карл Маркс” 6.ВЛТИ 7.ВИАС 8.ВМГИ 9.ВМИ 10.ВВМИ –ССА
Първенството на отборите по футбол на СУ „Св.Климент Охридски” 1975-1979 г. по азбучен ред /игрищата „Лагера”, Физическия факултет и ст. „Гео Милев”/:
Биологически факултет
Исторически факултет
Геолого-географски факултет /ГГФ/
Факултет по журналистика
Факултет по западни филологии
Факултет по математика и механика /ФММ/
Факултет по славянски филологии /ФСФ/
Факултет по химия
Физически факултет /ФизФ/
Философски факултет /ФФ/
Юридически факултет /ЮФ/
Класиране 1-3 място:
1975 – 1.ЮФ 2.ГГФ 3.ФизФ
1976 – 1.ФСФ 2.ФФ 3.ФММ
1977 – 1.ФизФ 2.ФФ 3.ЮФ
1978 – 1.ФизФ 2.ФФ 3.ФСФ
1979 – 1.ЮФ 2.ФФ 3.ГГФ
