
Под името Папа Римски обаче,той Йоан ХХІІІ Анджело Ронкали става известен по света кaто «Добрият папа».Другото му прозвище е «Българският папа».Още преди да стане отправя искане до папа Пий ХІ за промяна на своя титул на архиепископ от Ареополски на Месемврийски.
В един от първите си доклади до Светия престол монсеньор Ронкали определя българските католици като „номади”, които имат за дом и църква „шатри”.Той пише: „Крайната немотия не е нито престорена, нито преувеличена….живи мощи от едно движение, започнало преди едва 60 години сред бедни и омаломощени люде, изпитали на гърба си най-отчайващи страдания и лишения”. Нека отбележим, че той сам изтъква в писмото, че поведението му трябва да бъде „семпло и смирено”, защото така отговаря на трагедията, сполетяла българските униати.
През 1926 г. България е залята от над 250 000 бежанци от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Разяснителната бележка от 14.12.1926 отразява официалната позиция на Ватикана и Светия престол за облекчаване на хуманитарната криза чрез: лобиране за Бежанския заем: Светият отец оказва морален натиск върху международната общност и Общество на народите, за да се разреши отпускането на външен заем за Царство България, защита на бежанците без оглед на вярата: макар мисията на Ватикана първоначално да е насочена към бежанците католици от източен обряд (от Кукуш и Одринско), папата настоява за безвъзмездна хуманитарна помощ за всички бедстващи българи, преодоляване на граничните рестрикции: на 07.12. 1926 ОН налага 50-километрова забранена зона за заселване на бежанци около съседните граници.
Тогава Ватиканът чрез монсеньор Ронкали съдейства за смекчаване на тези рестрикции с цел недопускане на нови принудителни изселвания на семейства, които вече са устроили живота си там.
Хазната на католическата мисия в София е опразнена, и монсеньор Ронкали моли папата и частни лица за допълнителни средства за осигуряване топла супа за всеки дошъл в полевите кухни за цели два месеца. Ронкали започва да спи в палатка – за кураж на изпадналите в отчаяние. Освен своето присъствие няма повече какво да предложи. “България е моят кръст”, четем в едно писмата на монсеньор Ронкали, запазени в архива му.

Още на 16.09.1925 1925 г. Светият Отец ми обеща и след това се разпореди да ми бъдат предадени от монсеньор Пицардо 100 000 италиански лири за начало на спомагателна дейност за клетите български бежанци в Месемврия на Черно море, пише монсеньор Ронкали.
Инициативата е подкрепена и организирана лично от съпругата на министър – председателя Андрей Ляпчев – Констанца Ляпчева, и от госпожица Фредерика Фройнд, която е ръководила в предишни години, подпомагани от Светия Отец, мисии в Унгария, тъй че е с опит в тези работи.
Всичко мина чудесно, пише монсеньор Ронкали. 250 синове и дъщери бяха изхранвани ден подир ден цяла зима – не, до юли всъщност. И понеже останаха средства, по препоръка на самата госпожа Ляпчева бяха подпомогнати децата на още две манастирски столови с бежанци, в други две местности на Черно море – Белакьой и Курукьой.
Всичко това получава благодатен отзвук и ефект в целия православен свят и върху правителството, което не спира да благодари. Сега е нужно да дадем продължение на започнатото, пише монсеньор Ронкали. Тук не става дума за нещо установено – за нещо, което трябва винаги да бъде. Тази благотворителност е с преходен характер.
Към края на зимата, предвиждам, ще е приключила. Смисълът му обаче, значението на това дело са огромни, защото е най-красноречив израз на милосърдие, които бихме могли да проявим спрямо светогледа в България, пише монсеньор Ронкали, и добавя: госпожа Ляпчева пристига в Рим, за да моли за още помощи: фактът, че е православна и така отговорен и влиятелен човек, още повече засилва важността на папския жест.
През този следващ етап благодарение на Светия Отец са осигурени още 200 000 италиански лири, равностойни на 1 милион български лева. Така са спасени от гладна смърт близо 500 бежанци, изхранени благодарение на милосърдието на Светия Отец през 1926 и 1927 г.
Цифрата добре звучи насред безумствата на протестанти, квакери и масони, които всячески се опитват да узурпират съзнанието на българския народ. Дори в софийската преса пишат , че парите на Светия Отец са парите на Юда. Само че Светия синод вече няма смелост да протестира, при положението, че и правителството, и народа са приветстващи към нас и благодарни, пише монсеньор Ронкали.
Тогава в Месемврия /Несебър/ е открита първата благотворителна детска кухня на 28.06.1926 г. – „трапезата на папата”с финансовата подкрепа на монсеньор Анджело Ронкали /бъдещият папа Йоан XXII/. Като апостолически визитатор в България /1925–1934/, монсеньор Ронкали осигурява 500 000 лева от Светия престол за изхранване на бежанците и местните деца в Месемврия. Трапезарията е обслужвана от три сестри – евхаристинки и осигурява топла храна за децата в града, включително на бежанци от Егейска и Тракия.
След това се създават „трапезариите на папата”. Изхранват всички бедстващи бежанци, които могат да съберат в Несебър, Бургас, Айтос, Карнобат, независимо дали са католици или православни. Като пряк изпълнител на волята на папа Пий XI в България, Ронкали развива мащабна дейност с организирането на разпределянето на парични фондове, изпратени директно от Светия престол, открива мрежа от народни кухни за най-бедните бежански семейства /първата от които в град Несебър/.Настоява пред правителството на Андрей Ляпчев за по-бързо оземляване и строеж на т.нар. „шаронски къщи“.
Разяснителната бележка от 14.12.1926 относно милосърдното отношение към българските бежанци отразява официалната позиция на Ватикана и Светия престол и служи като историческо доказателство за ангажираността на Ватикана с българската национална кауза и спасяването на хиляди прокудени българи в един от най-критичните моменти за държавата.
Приносът и заслугите на Ватикана, респективно на монсеньор Ронкали, както и на Констанца Ляпчева, за спасяването на българските бежанци са безспорни.Но онова, с което Констанца трябва да остане завинаги в историята на България, е нейната благотворителна дейност. Днес е почти невъзможно да си представим, че с усилията само на един човек за няколко десетилетия у нас са постигнати такива резултати. Констанца започва от нулата, а след смъртта й през 1942 г. благодарение на работата й в Съюза на децата влизат над 3 000 организации със 150 000 участници, които се грижат за 1 870 дневни домове, 4 380 трапезарии, 121 летовища и пр.

Тя е председател на Съюза за закрила на децата на България до самия си край. Членува в почти всички други благотворителни организации на София, в много от тях е в управителния орган. Член е и на няколко международни организации, включително към Обществото на народите. Няма област на общественото подпомагане, в която тя да не е взела участие.
Благодарение на Констанца Ляпчева дейностите по отглеждане и възпитание на децата стават обект на правото и получават законодателна защита, а майчинството е признато като изключително важна социална функция.
По нейна инициатива през 1927 г. за първи път се чества 1 юни като Ден на детето. Тя урежда първите домове за подслон на бедстващи деца, за подготовка на социални работнички, летни лагери и игрища за деца, които са принудени сами да изкарват прехраната си.
През 1939 г. дарява имот и сграда в Долна баня за сиропиталище, което и до днес носи нейното име. Най-важно е нейното отношение – тя вярвала, че благотворителността не бива да се разглежда като форма на милостиня, а като жест на хуманност и любов.
На 28 ноември 1942 вестниците съобщават: „Почина в Пловдив видната столична гражданка, общественичка и голяма деятелка в областта на общественото подпомагане и закрила на децата Констанца Ляпчева.“
Семейство Ляпчеви завещали цялото си имущество на България – Андрей Ляпчев – на БАН, а след него Констанца – на Съюза за закрила на децата в България. След 1944 г. съюзът прекратява дейността си. През 1951 г. е разпуснат, защото дейността по грижите за децата е одържавена.
Както тогава, така и в ново време, никой не продума името й на отминалия детски празник 1 юни, чието честване въвежда тя през 1927 г., а Констанца Ляпчева остава в историята, незаслужено забравена.





