Кушията на Тодоровден започна пред множество хора на селския стадион в Кошарица .Преди старта ездачите заедно с конете бяха отведени до старта на маршрута за надбягване, който е на около 1,5 км. от финала.
Финалната лента пресече Димитър Камиларов с кон на име Хъни Голд.Заедно с първенеца, имаше и други финалисти, които бяха приветствани от многобройната публика,а кметът на селото Валентин Станчев връчи грамотите на класираните и парични премии, а конете похапнаха от зеленчуковите лакомства.След това в буферната зона на футболното игрище всички присъстващи и участници в кушията се почерпиха.
Тодоровден е празник с големи традиции в България. Той е с подвижна дата и винаги се отбелязва в съботата след Сирни заговезни ( Прошка), а тази година Тодоровден се пада на 28 февруари.
Според поверието на този ден св. Тодор забивал гореща главня в земята, за да я затопли. След това яхвал белия си кон и отивал да помоли Господ да започне новото лято и да закриля реколтата и плодородието, Денят на св. Тодор е известен още и като ден на младите булки, младоженките замесват хляба вкъщи. Нарича се още Булкина събота.
Има старо поверие, че седмицата, която започва от Тодоровден, е сред най-опасните през годината. Според стари предания през нощта на Тодоровден из селата е бродел светецът, преобразен като мъртвец или „кара-кон“. Оттам произлиза и думата караконджул, която означава зъл дух в тялото на животно, в миналото е имало поверие, че ако майките измият децата си рано сутринта на Тодоровден, те ще са здрави, няма да се разболяват и няма да ги боли глава.За прабългарите конят е бил символ на успех, като тотем. Затова в някои области е имало обичай да се окачва череп на кон на оградата, за да пази дома от зли сили и нещастия.
На Тодоровден по стар обичай жените приготвят тудуровска леща и месят обредни хлябове с мая, наричани конче или копито, от които се дава и на конете. Вари се жито, което се благославя в църквата. След кушиите всички се събират на хоро в дома на победителя, където ги очаква богата постна трапеза. Приготвят се постни ястия като боб, картофи, гъбена супа, царевичен кекс (всъщност просеник, но не от просо, а от царевично брашно), постна питка, баница с праз.
