В своята героична борба Българската комунистическа партия намира твърда и решителна подкрепа на Работническия младежки съюз /РМС/. Това е вписано в алманаха „Те загинаха 1923-1944”.Още през 1929 г. в Несебър се учредява местното ръководство на РМС. В годините на борба срещу капиталистическата експлоатация укрепват неговите редици, каляват се верни синове и дъщери на народа.
Сред тях бе Никола Трендафилов Богданов.Той е роден на 25.09.1919 г. в будно работническо семейство. През 1924 г. родителите му са принудени на напуснат родното място и се установяват в Месемврия. Тук годините минават трудно и нерадостно, както на повечето деца от бежанските семейства.
През 1934 г. Никола завършва основното се образование в Месемврия с отличен успех.Едва завършил 15 г. той е принуден сам да изкарва прехраната си и постъпва на работа в паркетената фабрика в Бургас. Благодарение на своето трудолюбие , политическо съзнание и непримирим дух към неправдите , още първата година е привлечен за член на РМС.Включва се в активно в борбите на работническата класа.
През 1942 г. след отбиване на военната си служба Никола постъпва на работа като помощник – електротехник по позволява поддържането на ел.мрежата в града. Тази работа му позволява да е в непрекъснат контакт с хората, което той по поръчение на партийната организация добре използва за укрепване на връзките с населението и младежта в града.Районният комитет на партията му възлага поръчението да бъде свръзка между отряд „Народен юмрук” и града.
През лятото на 1944 г. Никола Трендафилов ведно с другарите си организира широка акция за събиране на средства за закупуване на лекарства, които пренася на свръзката в село Кошарица. С много радост и вяра той посреща победите на съветската армия, жадувайки за скорошния разгром на монархофашистката клика у нас.
На 9 септември 1944 г. след обяд заедно с цялото население на града, с цветя и знамена комунисти и ремсисти посрещат първите представители на Червената армия.Комитетът на Отечествения фронт в Несебър организира отряди доброволци да охраняват извоюваната власт. В отряда се включва и секретарят на РМС Никола Трендафилов.
…Наближава полунощ на първия ден на жадуващата свобода, изпълнен с радост,полагащ началото на светлото бъдеще.За него отдадоха най-скъпото – живота си преданите синове на партията и народа Николай и Яна Лъскова, Атанас Манчев и много други. Трендафилов е на поста си по охрана на революционния ред в града.В тъмнината към него незабелязано приближава запасният офицер мичман Дончев и най-подло от упор застрелва Трендафилов.
Тук е издигнат паметника за Никола Трендафилов
Така в деня на свободата, постигната след толкова години на борба и свидни жертви, загина на своя пост Никола Трендафилов Богданов,за да остане в една петолъчна звезда.
