Пет години без Царя и Премиера – Пчеларят Кирил Киров /1933-2020/

         Министър-председател, коронован за Цар, Кирил Киров посрещаше и изпращаше посетители в музея на открито “Пчеларството от древността до днес”

         На 86-годишна възраст в Несебър почина пчеларят Кирил Киров .Той бе признат от пчеларската общност в страната за Цар на пчеларите, а преди това известен и като премиер, и президент на Република България. Популярният бай Киро бе трето поколение пчелар. Въпреки възрастта си можеше да го видиш жизнен и деен, работещ любимия си занаят. Той има около 100 кошера край с. Кошарица, където се намира и музеят му.

         Целта му бе да популяризира българския мед не само сред българите, но и сред чужденците. Служителят, учителят, треньорът, туристическия деятел ,еколог и изявен пчелар-общественик, познат в страната и чужбина, инициаторът за атрактивния Международен фестивал на меда в Несебър – всичко това можеш да кажеш за бай Киро. Последната му книга бе „С поглед към миналото и настоящето“.

         Именно от бранша е удостоен с признанието за пчелар № 1 на 1999 и на 100-летието.Избиран е за министър-председател на пчеларите в България през 2005, а впоследствие, и за Цар на пчеларите.Церемонията по короноването му се състоя на 30 ноември 2009 в Патриаршеската църква на хълма Царевец във Велико Търново.

         Бай Киро, макар и вече наближаващ 80-те,е сътворил на площ от два декара кошери-експонати свързани с пчеларската история,и античен Несебър,засадил е медоносни храсти и дървета,в тревните площи са разцъфнали цветя.Отредено е място и за овощна градина,осеяна с пчелни кошери.В единия край на пчелина има зеленчукова градина.Кокетен кът за около 100 гости допълва хармонията в пчелина,наричан райско кътче от чуждестранните туристи от цял свят.И тъй като с всяка измината година техният брой се увеличава с хиляди,с основание може да се каже, че тук е сложено началото на апи медения туризъм на България.

         Бай Киро сам развеждаше посетителите из музея.Отваря им един от експонатите представляващ стъклен кошер.Вади рамка с хиляди пчели по нея и ги целува с устни, гали нежно с ръка, взема пчеличка с пръсти и я поставя на ръката си или на желаещ посетител.Невероятно,но факт! Пчелите като омагьосани се подчиняват на нежния поглед на пчеларя.Посетителите виждат пчелната майка, цветния прашец, нектарът от който се получава мед, яйцата които снася майката и пилото от които се раждат пчеличките. С кратка беседа, пчеларят с рамка с пчели в ръка се разказва за пътя на нектара, който пчелите събират от растенията до нашата трапеза. Десетки камери и фотоапарати запечатват тази необичайна гледка, за да я отнесат в различни краища на света и да я покажат на още много други люде, да разкажат това, което са видели и чули.От музея по калдаръмена пътека, край жива ограда от медоносни храсти и цветя поставени в делви от троянска керамика,посетителите влизат в къта за гости.

         Там ги очаква медена питка,медена ракия – приготвена и подсладена с мед и медовина. Отпивайки от тези “питиета на боговете” и отхапвайки от медената питка гостите се наслаждават на вкусовите качества на българския мед, съдържащ аромата на разнообразната българска флора.

         Погледите им шарят по белосаните стени, покрити със стари керемиди и обогатени с пчеларски атрибути, стари български престилки и килими. Лястовици, загнездили се на тавана на къта, по който висят още пчеларски атрибути, весело кръжат над главите им.Атмосферата се озвучава допълнително от гласовете на папагалчета, гугутки и гълъби разположени в кафезчета.Декоративни рибки и водни костенурки в аквариум допълват тази идилия. На изпроводяк всеки посетител преминава край камината и мечока, който върти с ръка центрофугата за мед и се нарежда пред щанда с гърненца и буркани с мед. Взема си подарък за спомен и удовлетворен от това, което е видел и чул се отправя с групата си към автобуса или джиповете за сафари. Основните посетители на музея са чуждестранни туристи.След престоя си в България те отнасят със себе си освен гърненцето с мед и спомените за емоционалните си преживявания от Слънчев бряг и Несебър.А бай Киро изпращаше всеки с благопожелания и с очакване на нови гости през следващия сезон.

         Днес делото на Кирил Киров е продължено от сина му Николай, който се явява четвърто поколение пчелар.През 2025 г. ще станат 23 години, откакто баща и син поставят началото на първото пчеларско изложение в Несебър.

 

         Основната им цел е да популяризират българския мед, който е уникален по своите качества и вкусове. На площада в Стария Несебър се събират само производители, без търговци и прекупвачи.

         В село Кошарица на паркова площ от 6 декара пък е изграден първия и единствен Музей на меда на открито в България. Изложени са различни системи кошери, които се използват в цял свят. Туристите имат възможност да дойдат и да дегустират пчелен мед и всички пчелни продукти. Правим дегустация на медена ракия. Идват основно чужденци и основната ни цел е да популяризираме българския мед.

         Изчезнат ли пчелите, изчезва живота

         Пчеларят Кирил Киров, без короната си за Цар, но с дрескода на уникалната си шапка

         – Ваше Височество, Вие сте първият коронован Цар на пчеларите. Лесно ли е да се спечели такава титла в наши времена и тежка ли е короната?

         – През тези 35 години, през които съм пчелар, разбрах, че е доста трудно. Трябва човек много да чете, много да се учи и много да работи, за да стане номер едно на България. Днес е трудно да си пчелар по много причини. Държавата ни подпомага, но това е далече от необходимото. Проблемите са много, както от организационен характер, така и свързани с атмосферните условия, които влияят на пчеларството. Имам предвид големите засушавания през последните 2-3 г. и все още недостатъчни субсидии, за да може да бъде на модерно ниво българското пчеларство. Преди 30-35 г. се работеше по-леко, тогава държавата помагаше. Сега държавата ни обръща по-малко внимание. Затова трябва да се оправяме със собствени усилия, труд и средства. Колкото до короната, много е тежка, защото има много отговорности. Ако дори ден отстъпя от това, което съм постигнал, значи губят и другите пчелари, и консуматорите на моя мед.

         – Какви са вашите наблюдения, ядат ли българите мед?

         – Благодарение на прекрасните качества на българския мед консумацията на глава от населението през последните години почти двойно се е увеличила. В чужбина има голям пазар за българския мед, защото нашите природни условия са прекрасни. България е на едно от първите места в Европа по разнообразие на флората. Нашият мед се търси и защото беше забранено използването на антибиотици. 90 % от колегите произвеждат чиста продукция. Далече съм обаче от мисълта, че такава се продава и в магазините. Там не се продава чист пчелен мед. В него има различни консерванти, монозахариди. Затова нашият призив е „Потребители, купувайте мед директно от производителя!“.

         – Каква е ползата от меда?

         – Изключително голяма! Докато преди българският мед се търсеше единствено като храна и лекарство, през последните две-три години други пчелни продукти – пчелният прашец, пчелното млечице, прополисът, вече имат изключително голямо приложение за здравето на хората. От моите наблюдения като изложител и от това, че имам може би единствения музей на пчеларството в България, през който тази година са минали над 4500 чужденци, стигнах до извода, че българският мед се търси много и неговият авторитет е голям. Разшири се и гамата от пчелни продукти.

         – Вие обичате ли да ядете мед?

         – Аз всяка година консумирам по около 30 кг мед. Моят ден започва с пчелно млечице, мед, прополис и прашец и завършва с една лъжица мед в чаша вода с лъжица ябълков оцет и една лъжица сок от лимон. Вземате го и спите като агнета. Аз съм на 76 г. но се чувствам човек и мъж във всяко отношение. И това е изключително от меда. Другото е, че контактувам с природата. Аз съм учител по професия, от 22 г. съм пенсионер, бил съм и треньор, състезател по ориентиране и съм живял и сега живея сред природата. В моя пчелин имам 100 пчелни семейства и всяка година произвеждам по около 3 тона мед в зависимост от природните условия. Трето поколение съм пчелар. Обичам не само меда, но и пчелите, защото за мене пчелата е най-уникалното творение на природата. Алберт Айнщайн е казал: „Изчезнат ли пчелите, след две-три години изчезва и животът на земята!“.29.08.2010