Танцът и виното е със закуска, но не в тревата, а на лодкостоянката в новата част на Несебър. Импровизираната покривка за закуската сякаш е от зелена площ, но всичко наоколо е вбетонасяло по панорамната алея и локви до лодкостоянките.
„Подчиняването” на фоторамката ни изобразява интериор и екстериор в едно неизменно единство, съществуващи и допълващи се взаимно тричленно чуждестранно семейство: детска количка, танцьорка с бяла рокля, бяла покривка с бутилка от розе и закуска /не на тревата, а на бетона/, сякаш всичко е въплътено между море и земя, заснето по смартфона. Във въздуха също има екоравновесие – гларус в полет поглъща рак.
