Историята за Освобождението на Месемврия /Несебър/ не трябва да се измисля
Кога се извършва Освобождението ни – казаното на 20 декември1877 /2 януари 1878/, публикуваното на 27 януари /8 февруари/ 1878, или разказаното за 13 /26/ януари ?…
Освобождаването на Несебър /наричан тогава Месемврия/ има две дати – написано през 1945 г. на гърците от Георгиос А.Мегас на 20 декември 1877, и на руснаците – на 27 януари 1878, официално документирана от майор Михаил Лазарович Колонтаевски.
В книгата „Месемврия на Евксинския понт.История от Маргаритис Константинидис” , Атина 1945 г.,под надзора на Георгиос Мегас, в пасажа на 56 стр. е написано :
”Тогава много от жителите на заселените българи села, за да избегнат клането от нередовната войска, търсят убежище в Месемврия, където месемврийците им осигуриха защита и сигурност. Руската войска влиза в града на 20.12.1877”, или по нов стил 2 януари 1878.
Мегас пише още:
„При написването на историята на своето отечество Маргаритис Константинидис подхожда съвестно и с обич, така че нито една информация не е оставена без доказателства и всичките му твърдения са исторически освидетелствани”.
И още:
„Изложението на фактите е просто и без излишни окраски и много от нещата са просто цитирани, без да се търси вътрешна последователност и свързаност. От друга страна разказът винаги е ясен и открит, показващ ни крайната привързаност на писателя към историческата истина.
Мегас признава:
„А това, което съм добавял от себе си в текста и забележките, или за да допълня, или за да поправя написаното от автора, съм го сложил в скоби”. Сам по себе си Мегас твърди, че руската войска влиза на 20.12.1877 г.Явно приема въображаемото за действително, т.е. пише измислица за Месемврия.
Няма как обаче на тази дата да е имало руска войска, тъй като донесението на полковник Александър Лермонтов за освобождаването на Несебър е документирано , когато с група конници, пристига майор Михаил Колонтаевски на 08.02. 1878. А ето какво се е случило по-рано на 13.01.1878 .
13 януари 1878 г.
На 13 януари от ранна сутрин глашатай – турчин обикалял из улиците на Месемврия и известявал:„Утре, до обяд, всички гяури от 20 до 60 годишна възраст да се съберат пред конака! Ще ги изпратят да се бият срещу московците на Шипка…” Хората изтръпнали.Страх завладял скования от студ град.През този ден никой не отворил магазина си , никой не отишъл в кафенетата.Всички се спотайвали безпомощно по домовете си.
След обяд връхлетяла страшна снежна виелица и натрупала преспи до пояс. Нова мълва минала тайно от къща на къща: ”Вечерта след като се стъмни добре, който иска и може да дойде в църквата „Свети Стефан” на молитва за избавление !”
Щом се спуснал мракът тъмни сенки се запробивали път през дълбокия сняг към Новата Митрополия. Църквата се изпълнила с хора, препълнели се и балконът и предверието. Коленичели човек до човек, яйца да хвърли няма да падне на земята, разказваше моят дядо.
Много народ се събрал. Всички дълго се молили.Изведнъж някой извикал:
„Вижте колоните” и хората вдигнали глави. По четирите колони на църквата се стичали капки вода. „Сълзи, сълзи…” проговорил някой и хората повярвали, че Свети Стефан плаче заедно с тях над мъката им.
Толкова много искали в тази голяма беда да има някой по-силен от тях, за да ги подкрепи. Сега знам, че замръзналите колони , стоплени и запотени изведнъж от човешкия дъх се отронвали капчици влага. Но тогава хората са вярвали, че светецът се е смилил над нещастието им и ще им помогне.
След полунощ всички се разотишли.Прибрал се и моят дядо в своето кафене до пристанището и си легнал. „Някъде между два и три часа, спомняше дядо ми, силни удари разтърсиха вратата”.Станал веднага и си помислил: „Турци! Разбрали са, че спя тук сам и идват да ме убият и ограбят!”
Ударите се повторили с още по-голяма сила и един висок вик: „Ач, гяур!” /Отвори гяур/, сепнал дядо ми. Той побързал да отключи. Знаел, че ако се бави, ще разбият вратата.
В кафенето връхтяла виелицата, която продължавала да вилнее навън. Но влязъл само един турчин. ”Защо само един?”, си помислил дядо ми. Ала оня не го оставил да се помайва: „Дай въжетата от лодката си, всичките, които имаш!” Дядо ми награбил въжетата, които били струпани в единия ъгъл на стаята и ги подал на турчина.
Той ги мушнал в торбата, която носел със себе си, и тръгнал да си отива. Тогава дядо ми се престрашил да попита: „Ага, защо са ти въжетата посред нощ?”. „Събирам си багажа и ми трябват, за да ги завръзвам…” И докато дядо ми се чудел какъв багаж и защо, турчинът вече от вратата казал: „Москов гелиор, гяур! Шипка падна!”
Дядо ми не си спомняше кога се облякъл и как хукнал към вкъщи. Заудрял на свой ред по вратата. Събудили се майка му и баща му, отворили изплашени.
„Майко, извикал дядо ми,московците идват! Шипка падна!”
„Тихо бре момчето ми, ще те чуят турците!”
Но той по-силно извикал:
„Не разбрахте ли? Руснаците идват! И като паднах на пода, заплаках като дете, а бях на 28 години”, разказваше дядо ми.
На другата сутрин виелицата продължавала да беснее.Голяма турска гемия чакала в залива. Хората гледали и не вярвали. Турците заминавали. Набързо като подплашени, на групи слизали към пристанището, понесли деца и вързопи в ръцете си.
До обяд гемията се препълнила, вдигнала котва, и скоро се изгубила във виелицата.
„Така, казваше дядо ми, вместо ние да заминем за Шипка, си отидоха турците”. И тук лицето му светваше, усмихваше се , а очите му се пълнеха със сълзи.
И аз разбрах, че моят дядо отново преживява оня неповторим миг, в който е разбрал, че идва Свободата, разказва Елена Крапова.
Местните хора преди и в деня на Освобождението на Месемврия хората се занимавали с риболов, търговия и корабостроене. Пристанището развивало предимно търговска дейност.
Като цяло градът бил полузапустял .Жителите наброяват 1793 души, като 93 % от населението било гръцко. Къщите били запустели, а освен огромната общност гърци, имало 70 българи, 67 турци, като част от тях са помохамеданчени цигани.
Властта на турската империя в Месемврия се осъществявала от мухтара /избран, предпочитан/ Реджа ефенди, неговия помощник Сава Баласов и бирника Темистокли Малопополус.
Генерал-лейтенант Едуард Делингсхаузен е издал заповед още на 21.01.1878 за „ Летящия отряд” под командването на полковник Александър Лермонтов в направлението през Карнобат -Айтос – Бургас, а оттам към Созопол – Поморие и Несебър. Освобождавайки с бой населените места „Летящият отряд” достига Бургас на 6 февруари, където населението посреща тържествено и с водосвет отряда на полковник Лермонтов.
Още на 31 януари обаче, капитан Гущин изпраща донесение до полковник Лермонтов, че по слухове и други сведения от Анхиало, турци и черкези готвят нападение с цел да разгромят Анхиало и Месемврия.Още на 3 февруари полковник Лермонтов получава донесение, че: „Турска редовна войска се движи към Анхиало, имайки пред себе си тълпи башибозуци и черкези”
На следващия ден, за да разузнае къде е тази банда, подп. Веригин отправя подвижна колона под началството на капитан Сикорски в Аликария. Изпращат се патрули към с.Терджумен / Изворище/, с.Батаджик /Бата/, за да проследят шайката, а Сикорски с останалите 6 души остават в с.Даутли /Каблешково/. Един от патрулите се натъква до село Батаджик на части от редовна турска кавалерия и за това незабавно е донесено в Анхиало. На 07. 02.1878 г. ІІ ескадрон на ХІІІ драгунски полк на Военния орден, начело на командира майор Колонтавски с полуескадрона, изпратен от полк. Лермонтов, освобождава Анхиало.
На фона на безвластието, на 8 февруари майор Колонтаевски завладява и освобождава Месемврия. Водещият управляващ е бил „заместник-мухтара” Сава Баласов, който по-късно е вторият кмет на Месемврия.
След връщането на Колонтаевски в Бургас, към Месемврия е изпратена рота с гарнизон от 104 пехотен Устюжки полк. Взети са мерки за охрана на складовете и крайбрежната ивица, а по-късно е учредено Анхиалско-Месемврийско окръжие. За първи път за кмет на Месемврия става Клеантис Комнинос.
Историята за Освобождението на Месемврия не трябва да се измисля. А написаното от Георгиос А.Мегас е измислица, че руската войска влязла в Месемврия на 20.12.1877. А „историята” на Мегас не е нищо друго освен, че приема въображаемото за действителност.
Освобождението на Руско-турската война преди 144 години в Несебър за Освободителя Михаил Лазарович Колонтаевски все още не е честван официално -нито за общинското ръководство, нито за общинския съвет в Несебър.Дори и в часа на класния ръководител никога не са говорили за историята на Освобождението на Месемврия на 8 февруари 1878 г.
